Елеонор и Водният пръстен

21 глава

  Когато се качи в частния самолет седна до Джъстин. Срещу нея седяха Ник и Сара, Лиза беше на самостоятелна седалка отстрани.

   Тъй като самолетът беше на ГНЦ, и беше направен специално за такива нужди, беше като излязъл от някое луксозно списание или филм за Бонд. Хубав кожен салон с много скрити отделения за оръжия. Компютри и таблети. И най- хубавото- седалките се въртяха! И точно това правеха екипът 'и. Въртяха се, все едно за пръв път виждат въртящ се стол в живота си.

   Направи 'и впечатление, че в облеклото на всеки присъстваше по някой елемент от кожените дрехи, които носеха тя и Джъстин. Сара, както винаги, имаше дълъг шал около врата си- нейната запазена марка, който сега беше сменен на черно и бяло. Беше от тези на ГНЦ. Лиза беше облякла кожено яке, ник беше обул като кубинките на Джъстин и беше препасал един кобур, в който сега нямаше нищо. Е, все с нещо трябваше да се започне.

  - Обясних му- кимна 'и Сара, когато Елеонор седна.

  - Имам чувството, че ръководството няма да са съгласни. Арийци много рядко са били част от екипи на ГНЦ. Какво да говорим за спецчастите!

  - Йей, аз съм специален!- извика Никълъс, докато се въртеше. Точно като малко дете.

  - Какво сте му давали да яде?- сбръчка чело Елеонор.

  Сара го спря.

  - Добре ли си?

  - Да. Цял живот искам да отида в Маями. А и кой не е мечтал да бъде част от спецчастите? Всички сме гледали Палър рейндърс.

   Сара хвана един лаптоп, който беше прибран отстрани на седалката 'и, и затърси нещо.

  - Имаме седем часа разлика и точно толкова часа път. Това значи, че ще стигнем долу-горе по това време в Маями. Е, какво ви се прави?

   Елеонор се беше загледала през прозореца на самолета, с който летяха за Маями. Мислеше за думите на Димитър. Дали пък отказваше да види нещо в приятелите си? Дали всъщност те не бяха много по-способни? Лиза уцели ухото на войника в почти пълен мрак. Сара също. Ник се биеше добре. Имаше нужда от още. Особено дисциплината. Но беше... приемливо.

   Замисли се за нея и Джъстин. Имаха още много тайни, които тепърва трябваше да научат. Още много битки, които щяха да водят. За пореден път погледна към пръстена си. „Всеки, който притежава един от четирите пръстена трябва да се научи да пази и контролира силите му." Всеки път, когато си спомнеше това, сякаш попадаше в океан без спасителен пояс. Безпомощна, всяко нещо, което правеше, беше безуспешно. Баба 'и не 'и беше казала какво да очаква, как да се справи или как да пази и контролира силите на пръстена. Изглежда беше нещо, което Елеонор сама трябваше да разбере. Или по-точно поредното, защото нищо не им бяха казали, а очакваха от тях невъзможното! Някой трябваше да направи инструкции за употреба на тези пръстени! Нещо като листовката при лекарствата- какво представлява, как се използва, какви странични реакции се забелязват, и т.н. Но не, трябваше да научи всичко сама!