Половин час и турболенция по- късно самолетът се приземи пред... нещо голямо и снежно. Заради силният вледеняващ вятър, примесен със сняг, нищо не се виждаше на повече от половин метър. От самолета скочи висока фигура, облечена в дебели бели дрехи. Имаше ски очила, дебела качулка предпазваше главата и ушите му, а пред носа си носеше шал, който всячески се опитваше да отлети. Фигурата разтри ръце, облечени в дебели ръкавици и извика нещо вътре. Не след дълго се появиха още пет фигури, по- ниски от него. Носеха някакви големи чанти, които сега стискаха силно.
Голямата фигура показа напред и затвори вратата на самолета. Започнаха да се движат бавно през голямата снежна буря и преспите сняг. Стигнаха до една голяма врата, която леко се открехна и всички влязоха там. За кратките секунди, в които вратата беше отворена, вътре беше се образувала снежна постеля.
Нищо не виждаха заради заснежените очила. Чуха, че вратата механично се затвори, а след това и някакво свистене. Фигурите махнаха очилата, шаловете и качулките, и се огледаха. Беше голяма празна зала, тип хамбар, стената пред тях беше изцяло стъклена. Съдейки по размерите, може би мястото беше, за да влизат всички превозни средства, и така по- лесно да се случва приспособяването с температурите. Но....
Стъклената стена се вдигна и те продължиха да вървят напред към мястото за управление. Голямо контролно табло заемаше основна част от стаята, двама мъже седяха зад него. Единия, висок и светлокос, скочи на крака да ги приветства. Другият изчака да се затвори обратно стъклената преградна стена, преди да се изправи. И двамата се поклониха и учтиво подадоха ръце с думите „Нека Ви помогнем". След това, онзи, който беше на пулта, обясни, че заради силната буря не са могли да отворят вратата, за да влезе целият самолет.
- А аз си представих иглу. Това, определено, не е иглу- изуми се Сара.
- Значи не съм единственият, който си мислеше за това- обърна се към нея Ник.
- Божичко, тук е много топло!- възкликна Елеонор, която се задушаваше от топлината. Рязката смяна на температурата беше шокова. Разкопча якето си и го разгърна, след това направо го съблече. Отдолу беше облякла жилетка. Разкопча и нея. Под нея се виждаше белият корсет. Цялото 'и лице се беше зачервило.
- Госпожице, добре ли сте?- попита загрижено един от мъжете.
- Да- потвърди момичето.
- Всички замръзват на Южния полюс, само на Елеонор 'и е горещо- присмя се Ник.
- Пристигнахте в началото на бурята, бих казал точно на време- каза другия мъж. След това започна да говори с пилота.
VOUS LISEZ
Елеонор и Водният пръстен
AventureХората си мислят, че сме изчезнали, но ние съществуваме. Въпросът е, че не знаят за още по-страшен народ. Понякога миналото не трябва да се скрива. Защото има лошия навик да се повтаря. А понякога миналото е толкова силно, за да удари още- по си...
