Елеонор и Водният пръстен

20 глава 2 част

   Докато седеше на една кушетка в стаята, която действаше като медицински кабинет, Елеонор изучаваше чертите на мъжа, който превързваше ръцете 'и. Движенията му бяха бързи, но прецизни. Беше нежен и много съсредоточен. Все едно редеше кораб в малка стъклена бутилка.

   Но външният му вид... като че ли не изглеждаше като местен. Чертите му бяха много европейски.

  - Димитър- прошепна Елеонор. Той вдигна поглед към нея и я погледна с големите си очи. Добре, добре, беше симпатичен. Може би повече. Но не колкото Джейк. Чакай, какво?!

  - Да?- също прошепна той и разви напълно бинта. Китките 'и бяха свободни.- Нито името ти, нито външният ти вид са присъщи за тези места. Не се обиждай, но как се озова тук?

  - Майка ми е местна, баща ми е европеец, от района на Черно море. Бил тук на мисия, майка ми работила в тази малка централа и преди. Останалото е история. А ти как се озова в това тежко положение?

   Той се отдалечи колкото да вземе стерилни марли, бинт и някакви шишета от един античен стъклен шкаф, и се върна при нея. Седна на малко кръгло столче и се зае да почиства раните 'и.

  - Баба ми беше пазител на пръстена. Миналата събота ни казаха, че вече сме приети в ГНЦ, официално. И че аз съм новият пазител- тя изсъска от болка и дръпна ръката си.

  -  Извинявай!

  - Няма проблем. Отидох на една спасителна мисия с майка ми. След това във вторник тръгнахме с Джей.

  - Той гадже ли ти е?- попита малко неловко Димитър.

  - Не- усмихна се тя.- Той е най- добрият ми приятел. Той ми е като брат. Та, Джейк беше откраднал вече черепа, така че отидохме в Испания при дон Индиго, за да го разпитаме за черепите като цяло. Там го видях за пръв път, и той разбра за пръстена. Останалото е история.

  - Цялата организация беше на нокти, когато дон Индиго каза, че са ви заловили. А след като разбрахме вчера, че сте избягали от затвора, все едно огромен камък падна от плещите на всички ни. Знаеш, че хората, които са се виждали с Джейк и то няколко пъти и са оцелявали, са малко. А още по-малко са, които са успявали да избягат от затвора, и още по-малко, които са бягали с 20 човека, без да ги забележат. Осъзнаваш или не- превърна се в легенда.

  - Елеонор погледна надолу и видя, че Димитър привършва с бинтоването на двете 'и ръце.

  - Надявам се не от онези, чиито снимки са на "Стената на срама", защото с Джъстин ни заловиха още първия ден.

  - Може да звучи като голямо клише, но имай вяра в себе си и екипа си, и ще постигнеш повече отколкото всеки друг преди теб. Всички са заложили на теб и очакват да направиш нещо велико!

  - За какво говориш?

  - Някой да е имал твоята мисия преди?- Димитър повдигна вежда и 'и подаде двете си ръце, за да 'и помогне да се изправи.

   Елеонор постави дланите си върху неговите и скочи от кушетката. Когато се изправи пред него беше много по- ниска. Гледаше го с любопитство. От къде той имаше тази надежда в нея, след като изобщо не се познаваха?

  - Ели?

   Двамата атланти обърнаха глави към вратата. Джъстин стоеше на прага и ги гледаше. Може би една идея по-подозрително, отколкото трябва.

  - Готови сме. И пилотът дойде.

  - Идвам- кимна тя и тръгна към него. Димитър я хвана за ръката, която още докосваше неговата, и я накара да се обърне към него отново.

  - Екипът ти не е толкова безпомощен, за колкото си мислиш. Виждам в тях много повече надежда и самоотверженост, отколкото в някои други наследници. Когато ги заварих на прага, и твоят приятел те държеше, другите трима бяха готови въпреки умората да ви защитят. Нямат твоята подготовка, но не им и трябва, вече имат умения. Развивай ги.

   Всичко това прошепна в ухото 'и. След това я погледна в очите и кимна.

   Тя направи същото в отговор. Обърна се и тръгна.