Елеонор и Водният пръстен

71 глава

   Боб Блейк се беше съсредоточил в небето пред себе си. Мускулите му се бяха напрегнали до степен, до която цялото му тяло го болеше от схващане. Притесняваше се. Не. Беше ужасен! Сърцето му всячески се опитваше да напусне тялото му. Поредната капка пот се стече надолу по слепоочието му. Долната му челюст го болеше от стискането. На моменти поглеждаше към контролното табло и детектора.

   Спомените го връхлетяха като силна буря. Вкопчи се по- силно в щурвала.

   Баща му беше пилот в ордена. След като напуснаха стария си дом и се преместиха да живеят в Колумбия, стария Блейк започна работа във военновъздушните сили. Летенето беше неговия живот. Небето беше мястото, на което се чувстваше свободен. Всяка част от самолетите, които управляваше, беше като част от тялото му. Щурвалът- естествено продължение на ръката му. Крилата- все едно част от собственото му тяло. Баща му беше велик пилот! Един от най- добрите!

   През съзнателния си живот Боб беше запален по две неща- самолетите и колите. Използваше свободните си дни да прекарва време със баща си на самолетите. Редовно летеше с него. Баща му започна да му обяснява как се пилотира, и преди да се усети, тринадесетгодишен, Боб Блейк можеше да пилотира като втори пилот.

   С баща си толкова се бяха сближили, че когато имаше нужда от втори пилот, старият Блейк звънеше на сина си. За шестнайстия му рожден ден, обикновено, би трябвало родителите му да му подарят кола. Но баща му беше уредил един ден сина му да пилотира сам F-15 Eagle. Боб беше на седмото небе от радост. Развълнуван. Това беше най-щастливия ден през целия му живот. Когато видя баща си, в друг самолет, до него, да му кима и маха, момчето разбра колко много е научил. Можеше да пилотира сам, а беше на шестнадесет.

   Всички пилоти го наричаха „детето чудо". Даваха го за пример на всички новоприети. Завиждаха на Блейк. Баща му се гордееше с него.

   Но щастието, както в приказките, не траело дълго.

   Един ден баща му му се обади и каза че има нужда от втори пилот. По онова време Боб учеше в академията за наемници на Ордена. Въпреки това се ползваше с привилегии заради пилотирането. Излизаше от поредната тренировка от фитнеса- беше се прибрал в Колумбия заради едно летене предишния ден. Веднага след като говори с баща си се обади на майка си, за да я предупреди. След това влезе в колата си и за двадесет минути вече беше на летището. Когато отиде и потърси баща си, разбра, че той е тръгнал с друг пилот. Била важна мисия и не можели да си позволят да чакат толкова дълго.