Елеонор и Водният пръстен

90 глава

   Антонио Марвън се намираше в Чистилището. Онова предшестващо личния му ад. Всичко, което знаеше от доклади и записки от преди 11 години, сега се случваше отново. Битките. Палежите. Гърмежите. Кръвта.

   Със съществена разлика.

   Тогава не можеше да го защити! Това се беше превърнало в лобното място на Алесандро! И именно, за да не допусне повторението на историята, се съгласи да дойде с племенника си.

   А сега него го нямаше!

   Обвзе го паника.

   Трябваше да го намери!

   Хвана един засилен анлант, бягащ към него, завътя го и го хвърли в снега.

   Елеонор се спусна по стълбата надолу. Усещаше невъобразимо голяма тежест в сърцето си. Но ето, отново в реалността, трябваше да защити останалите, докато Джейк даде команда. Намери Джъстин в тълпата и се устреми към него. Страничните врати на хангара се отвориха и оттам излязоха в редица войници с гранатомети. Което беше напълно безсмислено, имейки предвид, че се водеше ръкопашен бой и духаше все още вятър. Първата граната изсвистя като ракета и се разби напред в преспите, право до група от пет норомбски войника, оформили бойна позиция за защита. Втората граната се удари в норомб, и ето, секунда, взрив, и падаха части от тялото му.

   Не напразно обаче норомбите имаха тази репутация. Това не бяха страхливи новобранци. Всеки паднал войник ги настървяваше все повече и повече. Елеонор се наведе навреме- една граната премина над гърба 'и и падна в снега. След това избухна. Последваха я бомби и огнени езици.

  Ушите 'и запищяха. Удърната вълна я повали.

   Въпросът беше дали войниците щяха да послушат Джейк навреме?

   Изправи се и отново побягна към най- добрия си приятел. От двете 'и страни свистяха гранати. Снегът експлодираше. Елеонор се обърна и видя някакъв страннен, масивен снегоход да излиза от хангара с дълга тръба захваната за рампа. Дарлено и Питър бяха отзад. Братът на баба 'и държеше доста сериозен снарят с двете си ръце. Дарлено хвана две дръжки и заби лице пред някакъв монитор. Питър вкара снаряд в дългата тръба.

  - Да изхвърлим боклука!- маниакално извика Дарлено и натисна копче в едната ръкохватка.

   Гърмеж. Параболата на ракетата беше впечатляваща. А след това нещо избухна с голям тътен.