Елеонор и Водният пръстен

37 глава

   Джъстин, нервите му, които кръжаха около него като аура, и притеснението му летяха със скорост, която не беше достатъчно бърза. Разбира се, заедно с това трио пътуваха и другото трио- Сара, Лиза и Ник. Мериан пилотираше хеликоптера. Но това беше без значение. Кракът му не спираше да се движи нагоре- надолу, докато той следеше всеки милиметър през прозореца на хеликоптера. Следеше за проклетия кораб на Ордена и, видимо, не издържаше! Не можеше да чака повече! 

Вече си представяше картини как се спуска по въже на главната палуба, разбива армията, намира я по неведом за вселената начин...

  - Джей!
  Гласът на Сара проби през армията в главата му. 
  - Слушаш ли ме? 
  -Не- отговори честно и си позволи да премигне. Не да се обърне към нея.
  - Виждам. Спри с това нервничане, защото от вибрациите ти целият хеликоптер се тресе!- Джъстин не разбра за какво става дума. После спусна поглед към крака си и овладя движенията.- Какъв е планът?  
  Тук си позволи да откъсне очи от морето и да погледне екипът си в очите. 
  - Планът е: намираме кораба, слизаме на него въоръжени. Вероятно ще има много войници, затова трябва да се пазите.
- Молим се да не ни убият- смотолеви Никълъс и скрасти ръце. 
- Намираме Ели и, веднъж поне, ние я спасяваме, вместо тя нас. Ако видите Джейк, оставете го на мен!- В очите на Джъстин се появиха искри на злоба.- Главната ни задача е да намерим Елеонор. Тя сигурно ще е затворена някъде. 
  -Джъстин, кораб на хоризонта. Норомбски е- прекъсна го Мери. Джъстин едва не удари глава в прозореца когато се обърна. 
  -По какво се разпознава? - попита Ник.
  -Очевидно, по големия червен йероглиф на главната палуба - отговори жената.
  Децата погледнаха през прозорците. Имаше само един кораб и отдалеч се виждаше червения надпис.
  -Ето го. Пригответе се. Скоро слизаме - предупреди ги Джъстин.
  -Това не обсъдихме, всъщност- поде Лиза.
  -Няма да се приземим наистина - обясни наследника. - Спускаме се по стълба право на кораба.

  Елеонор излезе бягайки навън, водена от стремежът си да се махне по- бързо от проклетия кораб! Сърцето 'и биеше като лудо, щеше да пробие гърдите 'и. Не беше способна да поеме достатъчно въздух. Нищо, важното беше въздухът да и стигне когато се хвърлеше през борда. 
   Момичето стигна до перилата и се хвана здраво за металния парапет. Погледна надолу. Корабът разбиваше красивите, тюркоазени вълни.  Вторачи се надолу към синята вода и се опита да измисли някакъв план. Чу изстрел. Куршум мина на педя от главата 'и. Това определено не беше пропуск. Обърна се и видя... това трябваше да е Звярът. Беше на горната палуба, като тераса. Беше внушителен! И моментално разбра, защо му казват така. За разлика от Джейк, той към долнището си носеше разтворено китайско късо кимоно, което за всеки друг нормален човек би стигало до глезените, но за Звяра то беше с дължина малко под кръста. Усмивката му беше като на див звяр с остри зъби. И леле, този нямаше почти никакво парче видима кожа, която да не беше татуирана. 
  Звярът хвърли пистолета настрана и скочи (!!!) от терасата на неговата палуба, право на нейната палуба. Цялото това шоу се случи докато войниците се редяха в полукръг около нея, на чело с Джейк. Бяха я обградили и насочили оръжия срещу нея. Отново зае бойна поза. 
  Така, бърза равносметка: тя разполагаше само един нож, а те- цяла въоръжена армия. Този татуиран булдозер и Джейк, който сам по себе си беше достатъчно смъртоносен. 
  -Значи това е прочутата пазителка на пръстена! Леле, изумен съм!- гласът на Звярът определено звучеше твърдо, ниско и ръмжащо, като на някой истински звяр. 
  -Край Черешке! Свърши се! Няма накъде да бягаш!
 Наследницата погледна за миг зад рамо отново към водата. И се обърна към норомбите. 
  - Хвърлянето през борда не е опция. Водата сега е толкова студена, че може да те убие- каза 'и Звярът. Защо ли не беше сигурна да му вярва ли, или не. Той даде знак с ръка и предпазители на всичките пистолети бяха махнати. 

  Сама в безизходицата, в самата затънтена улица на всички метафорични затънтени улици. Погледна отново към Джейк, огледа отново всички норомби. Беше ясно накъде отиваха нещата. 

  Някакво странно чувство или по-точно инстинкт се появи в главата 'и. Беше ясен и категоричен, подобно на глас или мисъл. Знаеше какво да направи! Погледна пръстена на лявата си ръка, същата, която силно стискаше бойния нож. Вдигна ръка и... 

  - Не! Недей!- извика Джейк. 
Заби силно ножа в лявото си бедро и бързо го извади. Кръвта 'и бликна. Пръски кръв покриха цялата 'и ръка и ножа.   

   Мощна експлозия! Лъч синя светлина я обгърна цялата и продължи високо, като стълб към небето. Силна енергия преминаваше през нея и я понесе нагоре. Беше във вените 'и! В мускулите 'и! В цялото 'и тяло! Във всяка клетка! Чувстваше я- беше част от нея! За минута цялата беше изтръпнала! Сякаш хиляди малки стрелички се забиваха по кожата 'и. Дори не беше осъзнала кога беше затвори очи. Когато ги отвори зениците 'и светеха със силна синя светлина! Погледна към пръстена си, той беше обгърнат в същата светлина! Обърна поглед към Джейк и войниците. Всички без Джейк се отдръпнаха с крачка назад. Той беше едновременно шокиран и удивен от гледката! Всички войници бяха уплашени. Дори Звярът изглеждаше ужасен. Елеонор вдигна ръцете си, надигайки една огромна вълна зад себе си. Кичури от косата 'и започнаха да се мятат във въздуха. 

   Корабът се наклони на една страна. Войниците, макар и уплашени, не напускаха позициите си. Джейк никога не си беше представял, дори в най -смелите си мечти, че ще бъде свидетел на освобождаване и овладяване на стихия. Беше невероятно! Беше нереално! Беше мощно! Такава сила! 

   Елеонор продължаваше да държи ръцете си във въздуха. Десет метрова вълна заплашително надвисваше над плавателния съд.