Елеонор и Водният пръстен

67 глава

   Мериан гледаше таблото за управление и не разбираше какво става. Една лампичка светеше, но не знаеше за какво е. За първи път не разбираше. Имаха гориво, затова не можеше това да е проблемът. Оставаше само да се надява, че не е нещо изключително важно.

   "Кажи ми, машино, къде те сърби, че да те почеша! Говори ми!" пое си мислено въздух. " Може да е за вентилацията?"

   Но знаеше, че не е. Движеха се бавно и причината не беше, за да не правят впечатление. Беше нещо сериозно. Жената само се молеше хеликоптерът да издържи до следващото летище. Трябваше да стигнат до най- южната точка на Аржентина, откъдето да се подготвят и да стигнат до замръзналата Южна централа. Само още малко. Само.... още малко. Вдигна поглед и видя самолет, който я наближаваше, но не изглеждаше като пътнически.

  - Проклятие!

   Самолетът беше Boeing E-6 и заради това, че имаше йероглиф, можеше да заложи единия си бъбрек, че е норомбски. Не стигаше това, но и се включиха предупредителните сигнали. Повредата, каквато и да беше, бе станала много сериозна. Ох, започваше да 'и писва! Защо 'и беше да се удря в онези дървета!

   Зад нея започнаха да се оглеждат и да питат какво става.

  - Преследва ни самолет на норомбите- Boeing E-6, и изглежда се е появила някаква повреда в хеликоптера вчера, докато ни преследваха. Възможно е, когато онези ракети са се взривили, да ни е ударило парче от тях. В допълнение- дърветата не омекотяват удъра- информира ги Мериан. Опитваше се, да запази хладнокръвие и да звучи по възможно най- спокойният начин. Доколкото позволяваше ситуацията. Която се повтаряше. И на нея нервите 'и превъртаха.
  - Можем ли да се измъкнем?- попита изплашено Лиза.
  - Боя се, че не. Ели, Джъстин, трябва да се приземим, за да оправя проблема!- гласът на жената звучеше безнадеждно.- Ако мога.
  - Оптимистично!- смъмри Сара.
  - Затегнете коланите!- нареди им Мериан.

   Преди дори Елеонор да си поеме дъх, хеликоптерът полетя стремглаво надолу.

   Мериан стисна зъби. Правеше всичко възможно машината да не се разбие в земята. Което от своя страна щеше да е голямо чудо.

   Хеликоптер Bell- 230 се приземи в близост до парка „Paramo el Nevado". За втори път в рамките на по- малко от дванадесет часа, Мериан и останалите бяха преживяли подобен трус. И въпреки това, всички се обърнаха към Елеонор и Джъстин, без за издават дори стон, за да им кажат какво да правят. Ситуацията, знаеха всички, беше изключително сложна.
  - Елеонор, Джъстин, сега какво да правим?- попита Ник, докато разкопчаваше колана си панически.
  - Ели, самолетът на норомбите наближава- предупреди я Мериан, която гледаше през прозореца.