Елеонор и Водният пръстен

73 глава

   На около двадесет километра от тях самолетът на наемника се движеше с на максимална скорост. Мериан беше решила да използва целия му капацитет.

   Облегнала се на удобната седалка, най- накрая в безопасност, Елеонор си даде сметка за нещо много важно.

  - Добра работа, екип! Хареса ми начинът, по който действахте днес!

   Час по- късно Джейк се сбогува с Боб пред хотела. Войниците му дойдоха и ги прибраха с нов самолет, върнаха се да вземат нещата от хотела и сега... сега пред него беше мисията му. Трябваше да занесе черепа при Жи Верн.

  - Успех!- пожела му русокосия младеж.- Надявам се пак да се видим, скоро!
  - Не се тревожи, пак ще дойда и ще ги разбием всички на състезанията- усмихна се Джейк, въпреки че не искаше да се разделя с най- добрия си приятел.
  - Ако имаш нужда от моята помощ, само ми звънни. А с нея ще имаш. Видях как се бие с теб и как се бие с мен. Повярвай ми, приличате си много- и потърка рамото, където го беше ударила.- И... няма по-добър начин от това да го кажа направо: да не искаш да предадеш врагът си на ръководителя си, защото знаеш, че втория ще го измъчва, говори много! Според мен ти просто не искаш да го направиш. И не е само заради пръстена.
  - Оставяш ме безмълвен.

   Боб се приближи до ухото на приятеля си и прошепна:

  - Джейк, братко, ще ти го кажа възможно най-мило и деликатно: ти си емоционално говедо, и няма да се оправиш, докато не намериш някое момиче, което до толкова да те заинтригува, че да разтресе света ти, да обърне главата ти и накрая всичко в нея да се е подреди! Според мен ти си я намерил! Харесва ти играта с нея. Да преследваш и да залавяш. Харесва ти предизвикателството! Интригува те!

   Джейк повдигна вежди.

  - Мил както винаги. Наистина, не трябва да те карам да пилотираш повече. Кара те да мислиш повече от обичайното.
  - Ти си знаеш. Ще ми липсваш!- каза Боб и прегърна приятеля си.
  - И ти на мен, приятел!

   Джейк усети как сърцето му се сви. Виждаха се много рядко. Боб го караше да се чувства нормален. Нещо, което можеше да се отнася за всеки друг, но не и за него.

  - Ти си нормален, Джейк! Просто си с тежка съдба!- прошепна Боб.

   Явно всяка скала има слабо място, така и няколко думи едва не просълзиха най- страшния наемник на Ордена Норомба. Съдбата му. Това със сигурност беше нещото, от което би се отказал ако имаше възможност! От всички тези мисии, кръвопролития и заповеди. От това родителите му да се намират в затвор. Семейството му да бъде разпръснато по света. Да бъде разбито на парчета! И той да върши мръсната работа на Вернучи.