Елеонор и Водният пръстен

88 глава 2 част

   Джейк вървеше напред през преспите и я търсеше с поглед без да обръща внимание на битката около себе си. Сигурно беше някъде близо до входа?

   Пред него войниците му взривиха още един снаряд. Този път огънят избухна на високо. Нечий вик. Нещо, което приличаше на обгоряла ръка падна на снега до него и запуши. На война като на война. Джейк не обърна внимание, мина през огнените езици и продължи. И я видя, там, отвъд огнената стена. Биеше се с един от войниците му. Не беше сигурен какво направи точно войникът, но Елеонор се ядоса, хвана ръката на войника и го преметна.

   Косата 'и беше като красив черно- син водопад с магическа вода. Беше толкова красива! Обърна глава към него все едно го беше усетила, очите 'и светеха със същата красива синя светлина като косата 'и. Дори белегът на чистата кръв на Атлант, който течеше във вените 'и, беше красив!

  - Джейк?- очакваше да го види, безспорно, ала реакцията 'и. Очите 'и спряха да светят и се върнаха към нормалния си черен, дълбок цвят.
  - Здравей, Черешке!

   Тя просто въздъхна и от устата 'и излезе един облак пара. Изглеждаше облегчена.

   Нов ураганно силен порив на вятъра примесен със сняг. Беше почти невъзможно да стоиш на крака, дори потуши огнените пламъци. Не, не можеше да говори с нея така. Трябваше да намери някакво укритие.

   Познат глас чу в съзнанието си Елеонор. Беше като дълбок тътен. Като спомен за нещо, което вече знае. И този глас 'и казваше точно какво да направи. Въпреки силната буря, намери меча си, някъде паднал при битката, и поряза дланта си. Сключи ръце заедно, така че порязаната длан да се докосне до сапфирът на пръстена 'и. Може и да не можеше да направи много, но сега...

   Кристалът заблестя. Очите 'и също. Косата 'и, дали заради вятърът или заради силата, започна да се мятка във въздуха. Вдигна ръце нагоре. Джейк, който се беше свил, в опит да се предпази от силните смразяващи пориви на вятъра и ледените кристали, обърна глава към нея. Стълб от сняг се вдигаше около нея, а тя със своите светещи коси и очи въпреки това, изпъкваше.

   Сви ръката с пръстена в юмрук и удари снежната земя.

   Всички спряха да се бият. Бягащите спряха да бягат, изумени от невероятното явление, което се случваше пред очите им. И макар малцина да бяха свидели онова, което видя Джейк, всички сега ясно виждаха как ледените кристали, които носеше вятърът бяха замръзнали по местата си. Вярътър утихна съвсем, и... те не падаха. Не се движиха. Бяха спрели движението си в пространството.

   Елеонор отвори дланта си и, като по команда, всичкият сняг падна на земята. Периметърът около нея се изглади и дори преспите спаднаха. Всичко в радиус от 100 метра около централата стана равно и гладко.

   Миг по- късно битката отново се възрази.

   Елеонор и Джейк се огледаха наоколо. Тя- невярваща какво беше направила. Той- изумен от нея.

   Вятърът отново задуха този път по- слаб, без сняг, който да им пречи.

   Джейк се затича към нея, докато друг войник я нападна в гръб. Тя го избута, завъртя се, и го ритна. Вдигна меча си, за да се предпази, отказа се, и го захвърли. Снижи се, за да избегне удара на войника, и отново, използвайки инерцията на тялото му, го повали на студената, снежна земя.

   Джейк го настигна и му даде команда да намери друг противник, защото този е за него.

   Джъстин едва беше успял да зърне Елеонор в онази снежна тръба. Биеше се с един войник на Ордена. Всеки път, когато вятърът утихнеше, всички вадеха пистолетите си и ги насочваха един към друг. Вълна от вдигнати предпазители. Един- два изстрела. И нов порив на вятъра, който не оставяше опция за нищо друго, освен конвенционалнята битка с хладни оръжия.

   Не можеше да се откъсне от войниците, за да провери как е Елеонор. И не, не се тревожеше, че нещо лошо се е случило с нея. Искаше да 'и бъде подкрепление, защото видя Джейк да се приближава към нея. А сега... не ги виждаше никъде.