Жи Верн седеше на големия стол в офиса си, който всички наричаха "залата". Беше голямо помещение, в което първото нещо, което се натрапваше когато се влезе, беше столът му- „тронът". Бюрото и всички стандартни офис мебели бяха премахнати и заменени с високи свещници и маса. Имаше само три големи, масивни шкафа, в които държеше по- важните документи, ако не броим масата- разбира се, масивен махагон, върху която имаше няколко изискани писалки и една кристална бутилка с кехлибарена течност. Несъмнено- скъпа и изискана. Всичко това допълваше мраморния под, червените стени със златист кант, както и дебелите червени килими, и създаваше усещане за царственост.
Истината беше, че Вернучи се чувстваше като крал. Обичаше всяка сутрин да се буди с мисълта, че е начело на Ордена Норомба. Властта го опияняваше. Все пак именно той ръководеше едно общество. Каквото заповядаше се изпълняваше. Живееше в централата на ордена, която приемаше като замък. И затова всичко трябваше да е голямо, изискано, солидно, масивно. Трябваше индиректно да напомня, че той си тежи на мястото, че е главата, и зад аристократичната фасада, се крие бивш ловец на глави.
Нямаше как замъкът му да не се променя във времето, особено когато не беше само негов дом. Това беше сърцено на Ордена, и като такъв, в него живееха и други хора. Основно Наемниците му, Главната администрация и разузнаване. Затова и извън стените на офиса му всичко беше модерно, стъклено, високотехнологично, естетически красиво и, разбира се, голямо. Красива комбинация между старото и новото в завиден мащаб.
Като глава на Ордена се сдобиваше с каквото поиска. Предмети, пари, оръжия, информация. Ако му трябваше нещо- пращаше някой от наемниците си да проучи. Пращаше ги да взимат пратки за него. Ако някой пречеше на него или негов заможен "съюзник", нуждаещ се от помощта им, те го „премахваха". Те изпълняваха всичко, което и той правеше когато беше наемник. Включително многобройните битки срещу членовете на ГНЦ, които за доста дълъг период бяха прекратени или по-точно ограничени.
Но той искаше нещо много повече от това да ръководи норомбите. Макар да не беше пряк наследник на Нором, той искаше да довърши мисията му докрай. Не само искаше да събере черепите и пръстените, които щяха да му донесат сила и мощ, за която всички си мечтаят. Той искаше да плени всички наследници и да ги прати по затворите, мините, или да ги убие. За да платят те за деянията и невежеството на предците си.
YOU ARE READING
Елеонор и Водният пръстен
AdventureХората си мислят, че сме изчезнали, но ние съществуваме. Въпросът е, че не знаят за още по-страшен народ. Понякога миналото не трябва да се скрива. Защото има лошия навик да се повтаря. А понякога миналото е толкова силно, за да удари още- по си...
