Елеонор и Водният пръстен

17 глава

   Джейк спеше на седалката си в един от частните самолети на Ордена. След като предишната вечер не беше спал, а също и цял ден, тялото му реагира почти веднага когато седна на седалката си и отпи от бърбъна си. И без това щяха да пътуват часове. В най- добрия случай щеше да пристигне към 3 часа сутринта.

   Сънят, който му се присъни, беше като истински. Всъщност той самият се зачуди дали не е истина.

   Всичко около него беше мъгла. Дидаше тежко. Притискаше младо женско тяло към своето. Тялото беше обърнато с гръб към неговото. Топло! Нежно! Дясната му ръка притискаше момичето ниско долу, на корема. Лявата бавно се качваше нагоре. Изпитваше удоволствие от това, че притиска момичето така към себе си. Не можеше да види лицето 'и, но усещаше нежната кожа на врата 'и. Момичето пъшкаше и дишаше също тежко. Държеейки я ниско долу и за шията, я притисна още по-силно към себе си, усети прилив на желание! Гладно желание! Вдиша дълбоко ароматът 'и и започна да целува врата 'и. Тялото грациозно се извиваше под ръцете му. Под пръстите си почувства силно биещото 'и сърце.

  - Захапи ме!- пожела момичето.

   Той притисна гърдите 'и към стената, явно пред нея. Хвана плитката 'и, накара главата 'и да се отпусне назад и захапа врата 'и. Чувството беше опияняващо! Усети как напълно губи себе си! Цялото му тяло изтръпна и настръхна от желание едновременно! Беше като опиянен!

   От устните на момичето се откъсна сластно пъшкане, а след това изсъска и се притисна още повече към него. И тя го желаеше толкова силно, колкото той нея.

   Джейк спусна ръце от двете страни на бедрата 'и и я обърна. Не можеше да издържа. Искаше да я целуне! Искаше да направи много неща с нея! Притисна бедрата си в нейните, приклещи я още повече, като сложи масивните си ръце от двете страни на главата 'и, и отново се залови да целува врата 'и. Момичето продължаваше да се притиска към него, да стене. Да мести ръцете си по тялото му, да заравя пръсти в косата му. Очите му се плъзнаха жадно по тялото 'и, през белите панделки на дрехата 'и, голата шия... до очите 'и.

   Въздухът изсвистя, когато си пое въздух от изненада. Тези очи, никога нямаше да ги сбърка. Тези червени устни- също. Черешката! Елеонор! Сърцето му заби диво.

  - Вземи ме, само аз мога да ти помогна!- прошепна съблазнително тя.

   Задиша още по-тежко, учестено. Чувството на опиянение се засили. Посегна към нея, за да я докосне... но за сметка на това се събуди. Сърцето му не спираше да препуска, все едно беше тийнейджър, който за пръв път има подобен сън. Усещаше тежест в корема си. Тялото му се чувстваше така, все едно е в съня, продължаваше да иска нея. Топлината 'и. Извивките 'и.

   Не си помагаше така.

   Погледна към илюминатора, точно към пълната луна. Отпусна глава на седалката и зарови пръсти в косата си объркан. След това отново погледна към луната.

   Не беше грешно да има такива сънища. Не беше грешно да иска жена. Беше грешно само, че е точно тя!

   "Как ли изглежда Черешката в момента? Какво ли е да видя светещите 'и къдрици?"

   Телефонът му иззвъня. Нещо го накара да мисли, че новините няма да са добри.