Елеонор и Водният пръстен

54 глава

  - Не мога да повярвам, Елеонор! Защо си наредила на Сара това?
  - Защото така съм преценила, Джей!
  - Има ли значение? Нали всичко е наред- намеси се Лиза.
  - Сара, защо му каза?
  - Тя нищо не ми е казвала, сам се сетих!
  - Джей, разбери, Джейк щеше да те убие! Не можех да го допусна!
  - Мога и сам да се пазя, както добре знаеш!

   Елеонор стисна юмруци. "Затова ли ни гледаше и не можеше да реагираш?!" Захапа устна, за да не каже това и още повече.

  - Това на ръката ти кръв ли е?- попита Ник, замаяно. Дори не беше усетила кога се е наранила. Погледна мястото- явно се беше случило когато се удари в онзи стол и падна.
  - Само повърхностна рана, докато се бих с Джейк.
  - Никълъс, дишай- говореше му Сара.- Погледни ме в очите, не гледай към Ели.
  - Какво му става на него?- попита жената.
  - Става му лошо когато види прясна кръв- отговори Елизабет.
  - О Боже, намерил и той!- въздъхна Мериан. Беше се напрегнала.- Лиза аптечката е от дясната страна, промий раната 'и. И Ник, моля те, дишай. Хеликоптерът не е наш.

   Елеонор се надигна и седна нормално, докато съученичката 'и я превързваше.

  - В момента искам само да легна и да заспя- възкликна Джъстин.
  - Не само ти. Аз прекарах последната нощ на твърдия под на кораба.- Елеонор усети силно щипане и болка.- Ау, Лиза! Боли!
  - Извинявай, треперят ми ръцете.
  - Дай на мен- каза Сара и взе бинта.
  - Писна ми от тези затвори! Повече няма да стъпя там!- заяви Елеонор.-Лельо Мери, благодаря за помощта ти! Всички сме ти благодарни. Предлагам да направим някъде свръзка, да сменим хеликоптерите и да се отправим към Южната централа, а ти да се връщаш. Вече достатъчно те излагах на опасност. Убедена съм, че Джейк е изпратил някого да проследи хеликоптера.
  - Вярваш ли си?- попитаха едновременно Сара и Ник.
  - Елеонор, няма да ви оставя!
  - Виж, това е за твое добро. Няма да позволя да се изложиш на още по- голяма опасност. Ние ще стигнем до крайната си цел.
  - Сигурна ли си?- попита Мериан, вече примирена.
  - Напълно.

   Сара превърза ръката на Елеонор и седна на мястото си.

  - Имам план- заяви Елеонор.

   Джейк имаше нужда да излезе, да смени обстановката и да прочисти ума си. Намираше се в някакъв хотел в Богота, столицата на Колумбия. Не можеше да отрече, когато поискаше нещо, наследниците от ордена изпълняваха желанията му и се стараеха. Може би защото знаеха, че ако сбъркат някъде или направят нещо не както трябва, ще отговарят пред Жи Верн. „Понякога да си най- страшният наемник си има и своите облаги. Но недостатъците са повече." Помисли си Джейк, докато обикаляше в луксозната си стая.