Елеонор и Водният пръстен

31 глава 1 част

   Джъстин и останалите, изблъскани на разстояние, пазени от норомбски главорези, гледаха отстрани как Джейк и Елеонор излизат от клуба и влизат в брониран джип, паркиран отпред. След това джипът тръгна на някъде. И те нищо не можеха да направят. 

   Джъстин за пръв път, откакто имаше спомен за себе си, просто стоеше и се тресеше от ярост. Стискаше долната си челюст толкова силно, че всеки момент можеше да се чуе пукота от счупването 'и. Всички войници бяха излезли от клуба, и се присъединиха към колегите си, само и единствено, за да подсигурят спокойното заминаване на Джейк. Все пак, никой не искаше да тръгнат да ги следват, да им устройват засада или нещо такова, нали? И именно заради това той можеше само да гледа как превозното средство се отдалечава, заедно с най- добрата му приятелка вътре! Тази мисъл го побъркваше! Стисна още по- силно двете си ръце в юмруци, когато и последния спомен от колата изчезна. Глупак ли беше задето гледаше в една точка, все едно джипът щеше да се върне? Да, той беше голям глупак, защото не направи първото и най- важно нещо- не послуша командира си! Ето защо беше глупак, и то от най- големите! „По дяволите, не трябваше да ходим!" Трябваше да я спаси! 

  - Джъстин, по- добре да тръгваме- предложи Сара, слагайки ръка на рамото му. 
Наследникът пое въздух и хвърли поглед към войниците на ордена, които ги пазиха. Дори те си бяха тръгнали. Колко време стоеше така? Погледна отново в посоката, в която тръгна джипът, и поклати глава, с което показа, че е съгласен. През цялото време мълчеше и ходеше бързо. Не искаше да говори с никого. Нe искаше да чува никого. Не искаше дори да усеща нечие вселенско присъствие в момента. Беше само той с яроста си. И явно останалите имаха малко съобразителност, защото през целия път не обелиха и дума.
И така до алеята на Мериан, където Лиза не издържа на тишината.
  - Добре! Знам, че не ти е приятно, че Ели я заловиха! На никого не му е! Просто не ни наказвай с тишина! 
  - Нея не я заловиха! Тя се предаде, за да ни защити! Защото ако не се беше предала, сега не се знае какво щеше да се случи с нас!-изръмжа Джъстин и се обърна към останалите, за да ги гледа в очите. Не можа да издържи. Затова се обърна и продължи напред. 
  - Джъстин, извинявай!- промълви Никълъс. Беше осъзнал вината си още когато ги бяха хванали като заложници. Е, малко късно, но все пак я беше осъзнал. 
  - Ти си виновен!- изръмжа или май извика, не беше сигурен. Беше извън кожата си, единственото препятствие пред него беше входната врата и той все пак събра малко здрав разум, за да не я разбие с крак, а просто да я отвори с гръм и трясък. Вратата не беше виновна, затова се обърна към останалите и заби пръст в гърдите на Ник.- Ако не беше глупавата ти идея, сега нищо от това нямаше да се случи! Ако не си осъзнал, това е война! Защо ти беше да се включваш в екипа, когато единственото, което правиш, е да я излагаш на опасност?! Мислиш само за себе си!
  - Джей!- опита се да го спре Сара като постави ръка на рамото му. Ръка? Щеше да и е нужен булдозер, за да го удържи! 
   Явно Мериан беше чула виковете на Джъстин, защото той чу някъде иззад себе си гласът 'и. Беше застанала на стъпалата на горния етаж, и запряташе пенюара си.
- Какъв е този шум? Какво става?- сетне огледа всички и видя, че Елеонор я няма. Гласът и беше подозрителен, като онзи на човек, който предполага най- лошото, но се надява да не е това.- Къде е Ели?
  - Хванаха ни като заложници. Елеонор се жертва, за да ни спаси- отговори 'и Лиза, която единствена от всички се опитваше да изглежда спокойна.- Сега пътува някъде с наемника, който я обяви за издирване. 
  - Мериан ахна. Беше сигурна, че на тези години има проблем със слуха, защото не беше възможно да е чула правилно. Елеонор се беше предала на Ордена, за да спаси приятелите си! За миг загуби равновесие и усети как пада по стълбите, но успя да се хване за парапета! Пребледня! Сърцето 'и нямаше да издържи! Помисли, че ще получи инфаркт! "Ели е обявена за издирване! Ще я заведат при Вернучи!" Имаше само една причина да я запазят жива! 
Една мисъл проблесна като лъч надежда. Единствената надежда! 
  - Елеонор не е освободила стихията! Докато не го направи, те не могат да я използват! Не могат и да я убият!- Думите бяха предназначени за маят. Трябваше да го накарат да се укроти. Да му дадат онази искрица надежда, която му трябваше, за да се успокои. На него и на всички други. 
  - Но ако не го направи скоро, пръстенът ще убие нея!- думите му бяха като лед. 
   Всички млъкнаха. 
  - Тя не искаше да ходим в онзи клуб. За да не се излага на опасност- шептеше Лиза.- И да не излага нас на опасност.
  -И да не стигнат до нея чрез нас- довърши Сара.
- Не трябваше да ходим!- възкликна Никълъс. В гласа му се усещаше съжаление.
  Джъстин стисна още повече юмруци. Ноктите му се забиваха в кожата на дланта му до кръв. Едва се сдържаше да не счупи нещо от гняв. Искаше да изкрещи толкова силно, че всички да го чуят. Сега заради този „досадник", както го наричаше  Ели, тя беше обречена! Заради него! 
   И за капак на всичко, онзи садистичен психопат-наемник Джейк се държеше необичайно около нея! Което още повече притесняваше Джъстин. Знаеше ли човек, какво ще направи с нея!
  - Да! Ти си виновен! И трябва бързо да я спасим! Защото иначе ще я убият! Или водата ще я погълне! Или по- лошо- ще я заведат при Вернучи! Ако не бяха твоите глупави идеи! Ти искаше да отидем, само защото видя реклама на клуба! Платихме с живота на Елеонор, егоист такъв! Доволен ли си!- викаше Джъстин и се приближаваше все по- близо до Ник. Лицето на наследника беше маска на чиста, нажежено до червена ярост. Сълзи се стичаха по страните му. Приличаше на разярен бик. Никога преди не го бяха виждали такъв. Никога преди той самият не се беше виждал такъв, защото никога преди не беше изпадал в подобно състояние. 
   Джъстин беше вдигнал юмрук срещу лицето на Ник, сграбчил блузата му. Момичетата се опитваха да го спрат. Думите бяха безсмислени. Лиза държеше ръката му, Сара го беше прегърнала в гръб и се мъчеше да го помръдне.
   Ник стоеше мирно и дори не се опита да се предпази. 
  - Джъстин спри!- намеси се възрастната жена.- Сега и да се ядосваш нищо не можеш да направиш! Поне не и до сутринта! Не знаем къде са я отвели! 
  - Джъстин, успокой се!- молеше го Лиза тихо, настоятелно и бързо. Все едно ако забавеше думите си с част от секундата, Ник щеше да е със счупен нос.- Всичко ще бъде наред! Само го пусни! Той е кретен! Той е олигофрен! Той напълно го заслужава, но трябва да го пуснеш и да се успокоиш! 
  - Няма!- продължи на вика момчето.- Сега заради него, Елеонор е заловена! По- добре ни беше когато вас ви нямаше! 

   Сякаш някой пусна гилотина, всички просто спряха и замълчаха. Последва огурчението. Знаеха, че сега е ядосан. Ник просто се молеше това всичко да се беше оказало сън, и той да се събуди, за да може отново да досажда на Елеонор. На всеки му беше минавала тази мисъл, но когато я чуха наистина, болеше. Истината болеше. Откакто бяха с наследниците, постоянно трябваше да се грижат за тях, да ги учат как да се бият, за да могат  да се защитават. 

  - Джъстин няма да я убият! Не и докато не освободи силата от пръстена! Съмнявам се дори и след това да го направят! Сигурна съм, че им трябва жива! - напомни му Мериан.- Тя им е нужна! А и не мисли, че Елеонор София Бикет само ще стои 'и ще глада.

   Не искаше да слуша никого. Чувстваше се отвратително. Като предател! Краката му го отведоха към дневната, в която все още стояха раниците им. Ръката му започна да рови в една от тях, но така и не намери това, което му трябваше. После се сети, че те нямаха телефони, защото им ги бяха взели норомбите в затвора. Отново изпита отвращение от себе си. Преди да закопчае раницата, забеляза някакъв лист, който отразяваше слабо светлината. Просто му стана любопитно какво- някой документ, книга или... снимката, която Сара им беше направила по време на училищното празненство. Джъстин си пое дъх, задушен от чувствата си. Очите му се наляха със сълзи. Докосна мястото, на което беше изобразена Елеонор. Как му се искаше тя да е с тях сега! Или да беше при нея. Сбръчка нос, за да не заплаче, но не успя. Една сълза падна на снимката, след нея още една. Опита да ги избърше, но вместо това ги размаза. Сълзите се стичаха по бузите му. Чувстваше се безполезен!