Доста по-далеч от Маями, в друга часова зона, Вирджиния Бикет строши една чаша в пода. Стъклото се удари в гранитогреса и се пръсна на десетки малки частици. Не беше защото се е изплъзнала от ръката 'и, и стъклото просто се е строшило. Не. Вирджиния преоткриваше понятието "треса се от нерви".
Когато 'и съобщиха, че дъщеря 'и е заловена от Джейк Марвън, първата 'и реакция беше да се обади и да организира спасителен отряд. От ГНЦ обаче 'и бяха съобщили много по-късно от действителното време, в което са узнали. Нещо като 12- 13 часа закъснение. "Оп, ама колегите не ти ли казаха, извинявай за забавянето." Може би, защото се бяха сетили, че тя и съпругът 'и щяха да тръгнат да спасяват Елеонор и Джъстин и без тяхното съгласие. За сметка на това я бяха нагърбили със задачата да замаскира липсващите ученици. От което тя, разбира се, съвсем беше се ядосала. Просто защото беше малоумно! Защо трябваше да измисля как да покрие отвличане, след като можеше да отиде и да ги спаси?! А на управата на ГНЦ можеше да обясни какви малоумни кретени са и че за нищо не стават освен да си седят, да вземат глупави и грешни решения, и да дебелеят! И тя наистина беше готова да го направи- дори се приготви за отлитане на сутринта.
Вечерта обаче 'и се обадиха да 'и кажат, че явно има бягство от затвора, в който се предполагаше, че държат дъщеря 'и и всички останали. Беше задействана спасителна мисия. За пръв път Вирджиния и съпругът 'и си позволиха да въздъхнат. На сутринта, вместо тя да излети, я извикаха на една площадка извън града. Хеликоптер водеше учениците.
Ким 'и описа всичко, което се беше случило, предаде думите на дъщеря 'и. На въпроса за телефони Ким поклати глава. За да не са се свързали все още, значи им ги бяха взели. Нямаше опасност от разбиване на защити, тъй като ГНЦ имаше строга политика- ако отпечатъкът не съответства на този на притежателя на телефона, устройството се самоунищожаваше.
Цял ден беше заета с учениците- версии, информация, показания. Децата, слава богу, не знаеха нищо, освен, че са били държани от наемен убиец, който търсел реликвата на Ели, и искал да я принуди да му я даде, чрез тях. Което беше добре. Същата вечер обявиха дъщеря 'и за издирване първа степен. Очакваше се. След като Джейк беше разбрал за нея и пръстена, не беше изненада.
По- късно Мериан 'и се обади да 'и каже, че всички са живи и здрави, и че са при нея. Излезли на разходка. Вирджиния си позволи да се успокои още малко.
Каквото и да говореше, колкото и вяра да имаше в дъщеря си, колкото и да разчиташе на това, че с Джъстин ще се пазят взаимно, майчиното 'и сърце беше свито още от момента, когато управлението на ГНЦ им беше съобщено, че изпращат дъщеря 'и и Джъстин на мисия. И то каква!
Болеше я, че трябваше да премълчи някои неща от дъщеря си. Знаеше, че когато тя ги разбере, някой светъл ден, болката щеше да е още по-голяма. За съжаление мисията им трябваше да е неопетнена от миналите събития в историята на ГНЦ.
Така няколко часа по-късно телефонът 'и извибрира- Интерпол обявиха дъщеря 'и за издирване. Задейства всичките си връзки там, но почти нищо не научи. Не можеха и да свалят обвиненията.
Няколко часа след това дойде и черешката на тортата, Мери 'и се обади, Джъстин обясни. Елеонор се беше предала, за да ги спаси. Така и не разбра съвсем първоначалната история. Имаше ли изобщо значение в момента? Когато приключи с разговора, стъклената чаша в ръката 'и беше запратена с все сила към земята. Последвана от водопад от сълзи.
Дъщеря 'и!
Защо?
Джъстин я увери, че ще спасят Елеонор. На всяка цена!
Трябваше да им кажат! Трябваше да знаят!
Но уви, демоните на миналото се появяват отново точно когато най не ти се иска!

DU LIEST GERADE
Елеонор и Водният пръстен
AbenteuerХората си мислят, че сме изчезнали, но ние съществуваме. Въпросът е, че не знаят за още по-страшен народ. Понякога миналото не трябва да се скрива. Защото има лошия навик да се повтаря. А понякога миналото е толкова силно, за да удари още- по си...