Елеонор и Водният пръстен

46 глава

   Около две минути след пристигането на полицията Елеонор и Джъстин бяха изведени с белезници към полицейските коли, а екипът им се опитваше да убеди полицаите, че са невинни и че е станала грешка. Десет минути по-късно, наследниците стояха зад решетките, а приятелите им от другата страна.

  - Загазихме! Пак!- възкликна Джъстин, хванал главата си.

  - Защо ли намирам тенденция в това?- иронично промърмори Елизабет.

  - Искам просто една спокойна вечер! За по-малко от пет часа се измъкнах от един затвор, за да се озова в друг!

  - Трябва да ви измъкнем по някакъв начин!- казала го беше Сара, която сега ровеше ревностно в телефона си.

  - Сякаш искаш да измъкнеш дете от железария. Не е така лесно- каза 'и Лиза.

  - Ако избягаме престъпваме закона, може да ни пратят в затвора- напомни Джъстин.

  - А сега къде се намираме, Джей?- попита саркастично Елеонор, като не очакваше отговор.

  - Вие нямате пълнолетие, все още. Не могат да ви държат в затвора- заяви Сара, която точно провери законите в Колумбия на телефонът си.- Не са ви хванали в притежание на наркотици или нещо такова...

  - Това е обикновен затвор, а не норомбски. Нали?- попита Лиза.- Освен това трябва да ви назначат служебни адвокати. Може те или той да убедят съда.

  - Явно аз ще задам въпроса- нали търсеха само Ели, защо не те пуснат, Джей?- попита Ник.

  - Сигурно защото съм наследник.

  - Не. Стойте.- Елеонор се изправи и започна да обикаля в килията.- Първо, не знаем в какво ни обвиняват. За сега знаем, че сме задържани. Какви адвокати, какви защити? Второ- това е обикновен затвор. Никой тук не знае за нашето съществуване и така трябва да си остане. И преди сме ви казвали- никой не трябва да научава за нас. Нали онази Естел каза на леля Мериан, че не ме търсят от Интерпол. Значи или тук не са научили, че има промяна в плана. Или...

  - Или има нещо друго. Като норомб, който ви е предал- довърши Лиза.

   Елеонор погледна към Никълъс. Той искаше да каже нещо, навярно поредната глупост, но от рядко срещано благоприличие си мълчеше. Което му струваше доста, включително една разкървавена устна от хапане.

  - Кажи си го, хайде! Виждам, че не се сдържаш!- подкани го наследницата, виждайки голямата усмивка на лицето му, докато я гледа от другата страна на решетките.