Елеонор и Водният пръстен

65 глава

   Джейк Марвън обикаляше из хотелската си стая, мъчейки се да разбере къде в разшифровката греши. Както беше предложил неговият приятел Боб, беше заменил всички римски числа със съответните букви.

LMRPABNRXQQRLOXKKRIF

   Нищо. Гледаше го и нищо не разбираше. Нито той, нито вуйчо му или Боб.

  - Това просто не е начинът! Объркали сме нещо!- въздъхна генералът след няколко минути умуване.- Възможно ли е да си объркал нещо? Някоя буква или цифра?

   Джейк нищо не му отговори, само му подаде един лист с латинските букви и числа над тях. Антонио провери два пъти, грешка нямаше.

   Боб погледна двата листа- с буквите и шифъра. Сбръчка вежди. Реши да предложи единственото, което му хрумна. „И без това аз забърках тази каша, поне да се опитам да я оправя!"

  - Ами ако е анаграма?
  - Не е, пробвах вече. Колко време остава?
  - Един час.

   Наемникът въздъхна. Времето намаляваше. Трябваше да освободи стаята до 12 часа, а от там да продължи с търсенето на пръстените. А, да, трябваше да занесе черепът на Вернучи. По дяволите!

   Генералът и Боб започнаха да дават предложения за думи, но нищо не звучеше логично... или истинско.

  - Вероятно сме объркали нещо- предположи накрая Блейк.- Цифрите да не са значели букви, а нещо друго? Или цифрите да трябва да се разместят?
  - Не. Цифрите, мисля, че съвпадат. Грешим някъде. Ами ако бъркаме езика? Да не е латински?- предположи Антонио Марвън.
  - Вуйчо! Ако не на латински, на какъв?- На Джейк започна да му писва от тези врели некипели. Това беше глупост, която само ядеше времето му!- Английски не е имало- каза строго, сякаш беше учител, който натяква грешката на ученика си.
  - Тогава какво е решението ти?!- намръщи се възрастният мъж.

   Джейк се подпря на масата и отпусна тежестта си на ръцете. Гледаше листа с латинската азбука, листа с разкодираното съобщение и писмото. Мислено благодари на Боб, че му беше донесал тези хапчета, че поне главоболието му да не се обажда. Друго го тревожеше- нямаше никакво време... идеи още по- малко. Знаеше само, че това не може да е разкодираното писмо.

Caesar... ABCD... Xll Xlll XVlll XVl... LMRP...

   Той се почеса по бузата и тогава в съзнанието му изникна Черешката. Беше го целунала по бузата. Беше го целунала! Не знаеше как да разбира този жест. Все още се стараеше да не мисли за това. Може би защото нямаше да намери отговор. Мистерия. Тя беше мистерия. Но този спомен му напомни, че трябва да я залови. Когато Жи Верн чу, че тя притежава Водния пръстен много се развълнува и нареди да я заловят. Какво би направила тя сега?