Елеонор и Водният пръстен

84 глава

   Елеонор Бикет твърдо вярваше в законите на физиката! Беше сигурна, че когато слизаш надолу и си под земя няма как да се озовеш горе. Освен ако не си в една от онези объркани картини със стъпалата във всяка посока. Не беше в такава. И физиката, подклепена от логиката, категорично отричаха това, което сега беше пред очите 'и. О, Коперник, Нютон, Айнщайн и Хокинг, да не би да сънуваше?!

Силно стискаше дървен парапет, до схващане на мускулите. Красиво изработен парапет. Парапет на тераса. Добре, или сънуваше, или коренно беше сменила мястото, на което се намира. Най- логичното обяснение беше, че стълбите са портал към... Някой сюреалистичен фирм? Може би роман с привкус на фентъзи? Различно място на земята? Да. Куп неутрино и други негови приятели субатомни частици си бяха направили купон, създавайки портал към друга част на земята. Това имаше повече логика и би обяснило... това пред очите 'и. 

   Останалите ги настигнаха и реакциите им бяха подобни. А може би бяха в колективен сън?

  - Антарктида е шантаво място!- прошепна Елеонор. Взираше се напред и не можеше да повярва.
  - Това, което виждам това, което виждам ли е?- попита Сара.
  - Кога когато слизаш надолу се изкачваш нагоре?- продължи с въпросите Лиза.
  - В Китай ли сме?- отсече Ник.

   Останалите обърнаха глави към него. 

  - Китай? – вдигна вежда Елизабет.
  - Ами по филмите така става.
  - Защо ли му вярвам?- запита се Джъстин.

   Цялото място изглеждаше нереално. Като за начало бяха в древна библиотека на цивилизация, за която още се търсеха доказателства, че някога е съществувала. На Антарктида. Под десетки метри лед. И въпреки всичко- виждаха трева! Зелена, свежа трева. Беше светло, защото беше огрято от дневните слънчеви лъчи, и... топло! Приятна мека топлина! Тревата свършваше при езеро с диаметър около десет метра, с прозрачно чисти води, през които можеше да се види и най- малките камъчета по дъното, дори в най- дълбоката част.

  - Как?

   Ро вдигна ръка и показа с показалец нагоре.

  - Казах ви за купола. Той предпазва това място от снега. И тъй като през снега преминават лъчите, затова е и светло.
  - А защо е топло? И как тази трева е тук?- попита Сара и размаха ръце.
  - Езерото се е образувало от горещ извор. Всъщност част от водата от този извор излиза и на друго място- пещерата под леда, за която ме попита по-рано, с входа откъм океана. Освен това към нея има друг тунел, който се свързва с тайна стена в библиотеката.
  - Това ли е топлото езеро?- следващия въпрос беше зададен от Елеонор.
  - Да- кимна Ро.- Има го само на две места- тук и другото езеро. Специално е, защото е свещен извор за атлантите. Според легендите е първият подобен на земята, използвали са топлите води за лечение.
  - Тя извира тук и горе? Как?- Лиза посочи с показалец нагоре, но се смути и бързо го прибра. 
  - Долу. Всъщност е на тази височина. Изворът е тук, но тъй като е затиснат от много лед, водата си е проправила път и образува река, формираща пещера- обясни Ромера.
  - Добре. Това обяснява някои неща- смъмри Елеонор.
  - Това ли е езерото със специална вода?-попита я Лиза, защото не беше сигурна.