Елеонор и Водният пръстен

48 глава

   Никълъс и Лиза се промъкваха по коридорите, опитвайки се да са възможно най- незабележими. Спряха и се скриха в касата на една врата, докато двама войници минаваха по съседния коридор. Дочуха разговора им, който заради тишината, се чуваше ясно по целия коридор.

  - Чу ли за тези двамата, които доведоха преди половин час?
  - Да. Доколкото разбрах, са пътници. Някакъв опасен главорез ги издирвал. Трябва да останат в килиите си, докато той дойде да ги вземе.
  - Аз чух, че е някакъв наемен убиец, но то е същото. Някой си Джейк Наказателят, или нещо такова.
  - Той?!
  - Знаеш ли го?
  - Дочух от Държавна сигурност за него. Наемник е от някаква тайна организация. Него пратил държавният глава когато отвлякоха дъщеря му преди няколко години.- Другият направи изненадана физиономия. Явно не знаеше. И някак си, Ник и Лиза останаха с впечатлението, че никой не е знаел.- Накарал го да спаси момичето и да му занесе главата на похитителя.
  - И?
  - Момичето било спасено. А главата, била като пъзел.
  - Като пъзел?
  - Нарязал я на толкова малки парчета, като от пъзел.- Лиза и Ник си хвърлиха взаимно изненадани погледи. Добре, това ако беше истина, а то със сигурност беше, значи нещата не вървяха добре. И как изобщо бяха останали живи след всичките срещи с Джейк. А, да, Елеонор.
  - Леле! Господи! Ужас! Добре, че нямам нищо общо с такива като него. Горкото момиче, което търси.
  - Ти видя ли я?
  - Не, но много искам! Леле, тези двамата, наистина са пътници!
  - А той, кога ще дойде?- попита колегата му.
  - Когато му се обадихме, за да му съобщим, той каза, че до три часа, ще пристигне.

   Но Никълъс и Лиза не можаха да чуят повече от разговора на войниците, защото слязоха по стълбите и заминаха някъде из лабиринта от коридори.

  - Тези двамата са като пенсионерки, които обсъждат сериала от пет- каза раздразнено Ник.
  - А ти откъде знаеш за тези сериали?

   Ник завъртя очи.

  - Джейк, ще дойде след няколко часа! Трябва да побързаме.
  - Да потърсим стая, на която да пише „Конфискувани вещи", или нещо подобно.
   - Да и къде да я търсим тази стая?- попита Лиза, огледа се и видя табелата на отсрещната врата „Конфискувани вещи".- А ето я!

   Двамата влязоха и бързо затвориха вратата. Лиза намеря ключа за лампите в тъмнината. Леко премигване и жужене, и светлината разкри не просто стаичка, в която да има „Конфискувани вещи", това беше огромна зала, с какво ли не в нея. Имаше кашони и плексигласови кутии, пълни с всичко, каквото може да си помисли човек. От оръжия, до парцалени кукли. Лиза си хареса една чанта. Ник- слънчеви очила.