Елеонор и Водният пръстен

64 глава

   Елеонор трябваше да чете книга, но направи грешката да отклони поглед, докато отгръщаше страниците, и мозъкът 'и веднага смени посоката на мисли и разсъждения. Всеки път когато се замислеше върху Джейк, сивото 'и вещество не знаеше накъде да изпраща импулси. Към логичната или емоционалната половина?

   Беше пределно ясно, че държанието му към нея е... Какво е? Наистина ли го правеше, за да я залови? Наистина ли флиртуваше с нея за това? И на онази кула, когато я докосна... Ако не беше чула по-силните стъпки, нямаше да е с екипът си в момента.

   Нещо в държанието на Джейк 'и подсказваше, че флиртът не е просто втора стратегия за залавяне. Или на нея така 'и се искаше? Беше спрял Звярът да стреля по нея, нали? Ами протекцията, която 'и беше обещал? Дали наистина щеше да я спази? Беше чувала малко, но достатъчно красноречиви разказа за момичета и Вернучи. Ако дори 1% бяха истина, този набор на динозаврите наистина беше ужасно същество. И пак оставаше въпросът, защо го правеше? Все пак бяха врагове, Джейк правеше това, което му наредят. При нея и Джъстин нещата не стояха по-различно.

  - Май не ти се четат мъртви езици?- един познат глас я изкара от вътрешния 'и спор. Погледна и видя Сара, която се усмихваше.
  - Не сме сигурни дали може да чете- усмихна се Никълъс.- Може да е само илюзия от играта на светлината, или тя да се прави, че чете, а да разглежда страниците.

   Елеонор се намръщи.

  - Можем да сме сигурни, че безмозъчната муха в твоя череп не може да чете, защото всички знаем, че ти книжка без картинки не хващаш.
  - Не си смешна!
  - Леле!- физиономията на Елеонор стана сериозна, сякаш видя призрак. Останалите се спогледаха. Тя замълча, загледана в Никълъс.- Мухата излетя!- прошепна тя и след това дяволита се усмихна.

   Останалите се засмяха. Ник се намръщи. Хвана една сгъната карта до себе си и я хвърли срещу Елеонор, която не спираше да се смее.

  - Не си го и помисляй, ако не искаш пак да събираш всичко от пода и да го прибираш по раниците!- запраши го наследницата.
  - Не виждам нищо по пода, гъско проскубана!

   Преди Ели да му отвърне, Сара се намеси- прочисти шумно гърло и ги погледна с вдигната вежда. Вече имаше тренинг от училище. И двамата замълчаха.

  - Какво толкова забавно намирате в караниците помежду си?- попита ги Мериан, която управляваше хеликоптера.
  - Нищо- побърза да отговори Елеонор.
  - Забавно е- след това отговори Никълъс.
  - Ник просто е упорит кандидат за Дарвинова награда!- допълни Елеонор.
  - Добре, хайде стига- намеси се този път Лиза.- Защо всеки път когато се скарате се чувстваме като бавачки в детска градина.
  - Защото Никълъс има мозък, колкото на три годишен? Без да обиждам децата!
  - За какво се разказва в книгата ти?- попита Сара, за да отклони темата.
  - Ами... всъщност е дневник. Разказва се за един властен мъж, който постоянно завладява нови територии, но иска още, и още...
  - Давай направо, няма да го познаем!- подкани я Лиза.
  - Това е дневникът на Юлий Цезар. Майка ми каза, че ще ми бъде полезен. Той е търсил книгата, която и ние сега търсим. Стигнах до момента, където обяснява, че Британския крал не му е дал нещо, но не разбирам какво е. Има съкращение, което не разчитам.
  - Джъстин, и твоята книга ли е за Цезар?- попита Лиза.
  - Не е за Цезар, а едно научно изследване, което проследява историята на книгата, която търсим, до преди около петдесет, шестдесет години. Книгата се е намирала дълго време в... Александрийската библиотека. Преди това е принадлежала на Цезар. След библиотеката следите му се губят до...- Джъстин погледна книгата,- един друг наш познат норомб- Хитлер. Оказва се, че освен статуята на Нефертити, и други ценности, Хитлер взима и нашата... книга.
  - А след това?- попита Елеонор. Нещо не се връзваше. Ако Хитлер е взел книгата, тогава тя би трябвало да се намира в Берлин, или поне Германия, а не на другия край на света в библиотека на Южния полюс.
  - Ами...- запъна се Джъстин и започна да разлиства книгата,- след като той... не преди... преди да се самоубие, наследници са взели книгата и са я скрили в библиотеката на Южния полюс.
  - Ели?- подкани я Мери.
  - Цезар e имал книгата, но не и нещо друго, което му е било... нужно... доколкото разбирам. Нещо е станало, изглежда, защото тук пише, „Rex autem sermonum paenitet. Si non placuerit mihi dare, et ego eum tollam" -прочете на латински наследницата. Останалите повдигнаха непроумяващо вежди,- което значи „The king will regret his words. When he does not want to give it to me , then I will get it on my own!" Две неща: нещото е било в ръцете на краля на Британия, отказал е да го даде и Цезар е побеснял.
  - Това не са ли три?- попита Лиза.
  - Както и да е- отговори раздразнено Мериан.- Важното е, че разбрахме за какво става дума.
  - Време за история, хора- каза Сара.- Кой помни колко пъти е нападал Британия Цезар?
  - Не бяха ли три?- попита Ник.

   За него историята беше часа, в който можеше да подремне, без да го притесняват. Ето защо някои факти му убягваха.

  - Ники, Ники, Ники- започна Лиза и го помилва по косата,- как изкара пет на това контролно? Два пъти. Нападал ги е два пъти.
  - И това добре ли е?- попита непроумяващо Ник.
  - Ами...- Елеонор не беше сигурна за отговора си. От една страна знаеха нещо, но от друга бяха като удавници вкопчили се в тънка сламка, защото информацията не беше пълна.

   Какво искаше да каже Юлий Цезар с това, че британския крал ще съжалява? Беше очевидно, че именно заради това, той организирал нападението срещу Британия. Но какво беше това нещо? Изглежда се криеше в писмата, които са си писали. Но те така и не бяха в архивите на ГНЦ. Каквото и да беше, навярно е било важно и свързано с книгата.