Елеонор и Водният пръстен

18 глава

   10 километра са кратко разстояние, ако се изминат с кола. Но не и пеша. Когато бягаш от похитители. През нощта. Когато не си спал от предишния ден.

   Успяха да стигнат до квартирата на ГНЦ малко преди полунощ. Изглеждаше както им го бяха обяснили- малка къща на два етажа, с голям заден двор, в покрайнините на града. Червена, с бели колони отпред и прозорци с тъмни рамки. Вратата- черна с вертикални прозорци от лявата страна на касата. Дори улицата беше същата. Нямаше как да сбъркат.

   Джъстин носеше на ръце Елеонор, защото тя се беше строполила от умора. Когато видя светлините на града от покрайнините, Елеонор просто спря, измърмори, че не може повече и припадна. Маят я носеше на ръце през целия път до квартирата. Когато стигнаха до сградата, Сара изтича и почука на вратата. Звънна на звънеца. Беше отчаяна, но се овладя, за да не привлече излишно внимание. Джъстин падна на колене пред стъпалата. Косата на приятелката му се разля като син водопад по земята. Силите му не просто си отиваха, той влагаше цялото си същество да запази съзнание още няколко секунди. Вратата се отвори и някакъв мъж, мургав, косата му светеше, излезе на прага. Беше изненадан от гледката и особено от момичето със светещата коса, в ръцете на Джъстин.

  - Ние сме агенти от ГНЦ. Това е нашият екип. Помощ!

   След което и той загуби съзнание.

   Елеонор падна. Което я и събуди. Не знаеше откъде или от какво е паднала. Не знаеше изобщо къде е. Просто отвори очи и се сблъска челно с паркет цвят дъб. Изпъшка и се обърна по гръб. Скри очи с ръка, търсейки онова спокойствие и сън. Бяха безвъзвратно изчезнали. Между другото се съсредоточи върху пръста, на който беше пръстенът- усети, че тежи там, където му е мястото и поне това 'и вдъхна надежда.

   Да, цялото 'и тяло плачеше за сън. Чувстваше крайниците си поне два тона по-тежки от обикновено. Главата 'и беше необичайно замаяна. Клепачите признаваха само гравитацията и нищо друго. Китките 'и- беше сигурна, че още ги има, защото боляха така все едно слонове играят казачок върху тях. От удара предишната вечер на войника с клон или палка, прасеца я болеше.

   Осъзнала, че не може да заспи отново Елеонор се надигна. Изстена от болка. Гръбнакът 'и изпука. Огледа се.

   Беше в нещо като дневна. Да, дневна на къща. Хм, интересно. Беше паднала от ъглов диван. Защото Джъстин спеше на другата страна. А самият диван беше точно срещу големи френски прозорци, по светлината се разбираше, че е изгрев слънце. А през френските прозорци... нейните съученици тренираха? В задния двор на... където и да се намираха, но при всички вероятности- бяха там, за където бяха тръгнали.