Елеонор и Водният пръстен

49 глава

   Сара изскочи от колата, която още не беше спряла, все едно бягаше за живота си. Трябваше да я намери бързо! Трябваше да 'и каже! Влезе в централата и набегом заслиза по стълбите. Боже, дано не 'и причинеше нещо сърдечно! Все такива новини 'и казваха! Но как ли можеше да реагира човек, ако му кажат, че две деца са в затвора, осъдени да чакат наемника, който ги издирва? Което се равнява на смъртна присъда. Особено за Елеонор, на която тъкмо бяха помогнали да избяга от един затвор. Мериан не беше импулсивен и драматичен човек, и се владееше. Нали? Или поне до това заключение бяха стигнали вчера вечерта, когато 'и разказаха за случката в клуба.

   Стигна етажът с офисите, отвори вратата към бюрата и се заоглежда за Мериан. Или Естел. Намери я да седи пред бюрото на Естел. Говореха си спокойно, дори се смееха. Пиеха чай. Чакаше съвсем скоро да приключи ремонта да хеликоптера.

   Сара усети как нещо я стисна за гърлото. Тя трябваше да е предвестник на лошите новини. Трябваше да развали идилията.

   Мериян се обърна към нея и се усмихна.

  - О, Сара, върнали сте се! Скоро и ние ще сме готови.
  - Заловиха Ели и Джей. Осъдиха ги в арийския затвор за убийство и съучастие. Чакат Джейк да дойде!- Сара изплю всичко на един дъх и пое толкова дълбоко въздух, че дробовете 'и щяха да пробият гръдния кош.

   Мериан премигна два пъти непроумяващо. Мозъкът 'и не можеше толкова бързо да асимилира казаното. Спогледаха се с другата жена. Нужни 'и бяха няколко секунди, за да разбере всяка дума. Когато това се случи, скочи от стола си. Не знаеше какво да прави. Не беше сигурна какво точно се случва. Чашата с чая се катурна и се разля по бюрото и пода.

  - Сарита,- Мериан я нарече по име. Това не започваше добре,- кога? Откъде? Как? Нали тренирахте?
  - Тренирахме. Една жена в оръжейният магазин подаде сигнал. Полицията дойде и ги отведе за по-малко от пет минути.

   Жената придоби изражение на човек, който във всеки момент ще да получи нервен срив. Едва сдържаше сълзите си. Обгърна главата си с ръце. Тялото и се преви надве. Лицето 'и беше червено, дишаше тежко. Обърна се към Естел и я попита:

  - Тук има ли норомбски затвор?
  - Не. Има арийски.
  - Нали ти самата каза за него- добави Сара.

   Зениците на възрастната жена се разшириха. Беше пуснала наследниците в устата на лъва! Беше обрекла Елеонор Бикет без да осъзнава. Почувства как дробовете 'и се свиват. Едва си поемаше въздух. Стисна зъби, за да спре сълзите си, но една от тях се отрони и се плъзна по бузата 'и. Как щеше да погледне някой от семейството на двете деца в очите, ако им се случеше нещо? Трябваше да ги измъкне преди наемникът да отиде.