Елеонор и Водният пръстен

11 глава 2 част

   Тупна всичко на земята и се хвърли към окования Джъстин. Освободи него и заедно се заеха с освобождаването на останалите. Само че имаше един проблем- нямаше ключ за нейните окови.

  - Мога да се обзаложа, че ключът е в Джейк- каза Джъстин.

  - Нека си запазим всички главите и да се махаме още сега. Ще намерим начин да ти махнем гривните- предложи Ник.

  - Как...?- изумено попита Елеонор.

  - Със сапун- отговори бързо.

   Джъстин сложи раницата си. Сара другата. Елеонор открехна вратата, огледа се за още войници и даде сигнал на Джъстин да излезе. Щяха да дойдат съвсем скоро. Хвърли поглед към пленените войници. Единият се беше свестил и сега двама издаваха звуци през връзките на устите си. Прецени, че всичко е наред. Сметна на ум колко ли време 'и отне да ги окове, да се промъкне и да освободи останалите. Десетина минути. Дванадесет най- много. Значи разполагаха с три минути да се махнат преди да дойдат други.

   Погледна към вратата, всички почти бяха излезли. Винс, Тед, Пол, Ким, Лиза. Елеонор си надяна оковите и излезе. Лиза затвори вратата и избърза напред, за да може Елеонор да е последна.

  - Хей! Бягат!- закънтя в коридора.- Подкрепление! Намират се в трети и втори квадрант.

   Мам*ка му!

   Ели се обърна точно за миг, за да види колко войници и колко далеч са, и побягна напред.

   Псувни и проклятия изпълниха целия коридор. За съжаление, това нямаше да им помогне. "А после иди и обяснявай как от думите също боляло." Обаче от пистолетите боли. Елеонор извади един пистолет, спря се и стреля по най- близкия от войниците. Той се оказа по-трениран отколкото тя си мислеше, хвърли се на другата страна, и куршумът се заби в стената. Следващият улучи стъклените лампи. Навсякъде заваляха парчета стъкло.

  - Извикайте Джейк!- някой извика.

  - Идва насам!

   Пулсът на Елеонор съвсем се качи в гърлото. Ако преди усещаше как сънната 'и артерия пулсира, то сега тя беше сигурна, че е пробила навън.

  - Ели!- извика 'и някой. Елизабет се беше скрила зад ъгъла и държеше някакво въже. Подхвърли другия край на приятелката си. Двете изчакаха малко време, дръпнаха рязко въжето и първият войник падна. Последва го втори.