Погледнато реално имаха много патрони. Беше взела още пистолети и пълнители когато вземаше раниците. Беше ли? Сега не можеше да провери, но беше на границата. Прото беше готова да изпозастрея всички!
Не беше сигурна дали са на по 17-18 години или просто повечето са на 3. Откакто бяха тръгнали не спираха един през друг да се оплакват колко са гладни, жадни, изплашени. Колко много им се спи. Болели ги били крайниците. Кой бил тоя? И любимото 'и "Колко още остава, че сме гладни!". Не, не, не, по- скоро беше "Не стигнахме ли вече?"
Подозираше, че желанието 'и да се разкрещи и да застреля някого е по-скоро инстинкт за самосъхранение, отколкото тъмната 'и страна. На всичкото отгоре вървяха бавно, като индийски благородни крави. И като същински чубани тя, Джъстин и Сара, както и Лиза и Ким ги подканваха да бързат, защото, кой да предположи, бяха избягали от затвор през нощта и е логично да ги издирват. Ефектът беше плачевен.
- Елеонор, имаш ли пари?- попита Никълъс.
- Защо?
- Гладен съм.
- Има листа по дърветата.
- Да ти приличам на коза?
- Да отговарям ли?
- Стигнахме ли?- извика някой друг. Очевидно беше, че се намираха насред нищото! Отляво пясък, отдясно пясък и дървета- да, стигнаха!
Ким не издържа първа и направи нещо невъзможно за нейния мил и добродушен характер- разкрещя се.
- Ще млъкнете ли всички?! И аз съм гладна, жадна и умирам от страх! Ама ми писна от вас! Млъкнете! Когато стигнем- тогава! Ако спрете да се влачите като охлюви с анемия, ще стигнем по-бързо!
- А като охлюви с какво да се движим?- попита някой.
Ким, крехта, тънка, грациозна и висока беше на предела да избухне. Светлата 'и коса, която сега стърчеше във всички посоки, внасяше допълнителна тежест към думите 'и. Разбира се и лудият поглед помагаше.
- Нека всички се успокоим- предложи Джъстин.- Още малко...
Един голям черен Ескалейд мина по пътя и спря до групата деца. Просто ей така. От нищото. Джъстин и Елеонор сложиха ръце на пистолетите си, скрити под дрехите им. Страничният прозорец се спусна и от шофьорското място се появи русокоса жена. Определено не беше местна. Имаше европейски черти.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Елеонор и Водният пръстен
ПриключенияХората си мислят, че сме изчезнали, но ние съществуваме. Въпросът е, че не знаят за още по-страшен народ. Понякога миналото не трябва да се скрива. Защото има лошия навик да се повтаря. А понякога миналото е толкова силно, за да удари още- по си...
