Елеонор и Водният пръстен

9 глава 1 част

   Джейк имаше онова усещане за дежа-вю. Не. Не беше това. Но в момента, в който прекрачи онзи праг и я видя, все едно времето мина на забавен каданс.

   Мамка му, беше я виждал някъде! Ама не беше лесно да се сетиш къде, след като си наемен убиец, който постоянно пътува. Какво работиш? Принципно убивам хора и крада древни артефакти, в моя случай. Ама иначе съм романтична душа... ако под романтика разбираш садо-мазо.

   Джейк крачеше към някаква нова кола, която бяха пратили от ордена. След като онова момиче избяга му се стори подозрително как и Индиго ги гони, а черепът си е останал в неговата работилница. Имаше нещо, което не се връзваше в картинката. Реши да играе по тези правила. „Не е нужно да ти напомням, ако отново ги видиш, бързо да ми сигнализираш, нали?" С тези думи беше взел черепа, обърнал гръб и излязъл. Малко след това беше назначил човек да го следи, разбира се.

   След като сигнализира и на Жи Верн за черепа, както и за пръстена, май беше подобрил настроението на стария киселец. Разбира се, не му каза, че е изпуснал момичето и пръстена. Каза му само, че подозира, че е засякъл бижуто и че ще му трябва още време в града. Ако му кажеше повече, щеше да прати онази хиена, сестра му, да го преследва. А един подарък като пръстена, щеше да му спечели още симпатии.

   Качи се в колата и заповяда на шофьода да тръгне към тайната квартира.

   Как я беше нарекъл? Онова момче я беше нарекъл.... Ева? Не! Беше по-сложно. Е..Е...Елеонор! Беше Елеонор! Къде беше чувал това име...? Дявол го взел, не помнеше!

   А беше сигурен, че я е виждал! Едва ли беше любов от пръв поглед, че да не спира да мисли за нея. А, не, не беше любов към нея- просто имаше пръстен, който той желаеше.

   Елеонор, значи. Интересно.

   Развърза кадифената торба с черепа. Не че не го беше проверил преди да тръгне от Индиго. Просто искаше отново да го види. Беше си там. Кротко тежеше в скута му, гладък и отразяващ светлината, която влизаше през прозореца.

   Не след дълго колата му спря. Дори не си направи труда да види къде, просто слезе и тръгна към входа. Оказа се някакъв скъпарски хотел. Влезе в рецепцията, там един от неговите хора точно беше уредил регистрацията. Май си мислеха, че пак е побеснял? Или се чувстваха гузни, защото едно момиче ги беше победило.

   Войникът влезе в асансьора с него и натисна седмия етаж. След това го отведе до един апартамент. Вътре беше много хубаво, дори смееше да се нарече луксозно. А той харесваше хубавите, скъпи и качествени неща в живота.

   Изглежда с тези две добри новини наистина бе размекнал Жи Верн. Все пак потвърждаването на оригиналността на черепа и намирането на Водния пръстен не бяха маловажни. Бяха част от мисията му.

   Влезе в голямата дневна, взе бутилката с уиски, наля си в една кристална чаша, седна на креслото и се загледа в кадифената торба пред него.

   Някъде беше виждал това момиче! Червена торба... червено... червено...

   Рязко стана и за малко да изпусне чашата си!

   Ама разбира се! Начинът, по който се беше настанил на креслото! Чашата в ръцете му! Устните 'и днес! Тя беше онова момиче с червените устни от преди няколко вечери!

   Мамка му!

   Това, щеше да е забавно!