Елеонор и Водният пръстен

11 глава 1 част

   Анализ на ситуацията:

Правило номер едно в обучението в ГНЦ- направи всичко, за да не бъдеш заловен.

   Голям Х, в това отношение.

В случай, че решиш да бягаш, винаги е по-лесно да избяга един агент, който е опитен и трениран. Груповите бягства с цивилни са таралеж в гащите.

   Отново голям Х.

   До тук, "добре".

Постарай се да използваш наличното в своя полза.

   Бяха натъпкани 1000 човека (20) в килия, като висящи на вериги сардини. Имаше малки прозорчета, на които бяха сложили дебели решетки. Хмм... и стените бяха много дебели. А вече и се беше стъмнило.

   Положителното беше, че... че...

   Ами това беше. Щяха да умрат на първата си мисия. Като някакви новаци. Толкова години тренировки отидоха на кино.

   Сега и носът я засърбя.

   Тя се набра леко, обърна глава и се опита да потърка носа си в рамото. Получиха се вибрации, а от движението нещо още повече задразни носа 'и.

   Вдигна глава нагоре, просто искаше да извика. И видя спасението. Местата, на които веригите 'и се свързваха със стената... бяха хлабави! Бяха два ръждясали клина, завършващи с болтове, около които се бяха отчупени парчета. И резбата се виждаше!
Това, което дразнеше носа 'и всъщност е бил прах от хоросанът, който се беше поръсил, когато размърда ръце.

   Трескаво започна да се мята. Искаше да разхлаби клинът още повече. За съжаление, с това темпо щеше да успее след седмица.

   Трябваха драстични мерки!

  - И да се мяташ като скумрия, няма да се измъкнеш!- захапа я Никълъс.

  - Млъкни, опитвам се да спася задниците ви!

  - Имам чудесна идея! Да викнем онзи високия, хубавкия, и да дадеш пръстена си. Обещавам, ще съберем пари и ще ти купим нов от битака, ако искаш!

  - Хубавкия? Да не се влюби в него? Винаги съм знаела, че си нежен!

   Ник отвори уста, за да и отвърне.

  - Никълъс, просто спри да я дразниш- прекъсна го Сара.

  - Защо? Така и така ще умрем, поне да оползотворя максимално последните си мигове!