Мериан продължаваше да се бори с управлението на хеликоптера, който след удара, не спираше да протестира. Още една лампичка се беше включила, придружена от звуков сигнал. На кого изобщо му трябваше радио или музика, когато тук си имаха симфоничен оркестър (със звучното име "Сигналът тревога")?
Нервите 'и започнаха да се изопват още повече. Който беше казал, че с възрастта ставаш по- мъдър и уравновесен, да си гледа работата! Позволи си да хвърли поглед към таблото- аха, значи горивото им намаляваше доста бързо. Трябваше да се приземят преди да свърши. Да не говорим, че онзи с гранатомета увреди корпуса, което само' по себе си беше тревожно, явно беше засегнал и резервоарите за гориво. Обърна се към локатора от другата си страна. Летяха над суша. Един от близките градове беше подходящ за кацане, зареждане, поправка или подмяна.
- Ще се наложи да се приземим, защото горивото скоро ще свърши- съобщи им жената.
- Това не звучи добре- нервно се подсмихна Сара.
- Колко парашута има?- попита Лиза.
- Пу за мен един- вдигна ръка Ник.
- Спокойно, ще заредим. Близо сме до междинна централа на ГНЦ.
- ГНЦ?- попита Никълъс.
- Групата на цивилизациите.
- Организацията, за която работим.
- А, да.
Говориха и обсъждаха толкова много неща, че Антонио в крайна сметка загуби представа за времето. Можеха така да продължават още дълго. Но времето течеше.
- Трябва да свърша няколко неща преди да тръгна. Ще ми отнеме не повече от половин час.
- Не се тревожи, вуйчо, аз трябва да проведа няколко телефонни разговора.
Антонио кимна. Джейк извади телефона си, набра някакъв номер и още преди да е излязал, започна да говори.
Сам в голямата стая генералът отиде до писалище, скрито в една ниша. Грабна бял лист и химикал, и започна бързо да пише.
Скъпа сестро,
Знам, че мога да ти пиша три пъти в годината, и това ми писмо много подранява. Длъжен съм да ви съобщя, че на Джейк му е дадена мисия да намери кристалните черепи. Както и да залови пазителката на Водният пръстен.
Длъжен съм също така да ви съобщя, че новата пазителка на пръстена е Елеонор Бикет, дъщеря на Вирджиния и Джеймс Бикет, внучка на Катрин Фокс.
За момента Елеонор е ловка и успява да се измъкне от Джак, но той е непоколебим! Днес е освободила и сляла стихиите. Доколкото чух от слухове, Джъстин Дей, син на Краус Дей е дясната 'и ръка.
При така стеклите се обстоятелства съм длъжен да ви информирам, че... ами... започва се!
Никой нищо не е казвал на Джейк относно миналите събития.
"Всичко ще продължи да се повтаря, докато някой не сложи край!"
След като приключи, прибра го в един чисто бял плик за писма. Написа името на сестра си и извика прислужницата си.
- Знаеш какво да правиш! Трябва да го изпратиш възможно най- бързо.
YOU ARE READING
Елеонор и Водният пръстен
AdventureХората си мислят, че сме изчезнали, но ние съществуваме. Въпросът е, че не знаят за още по-страшен народ. Понякога миналото не трябва да се скрива. Защото има лошия навик да се повтаря. А понякога миналото е толкова силно, за да удари още- по си...
