Елеонор и Водният пръстен

4 глава

   Като наследник на най- големия брат Елеонор знаеше, че този момент някой светъл ден ще дойде. Пръстените се предаваха досущ като короната и за добро или лошо- тя беше първи претендент.

   Елеонор взе бижуто и го огледа със същото любопитство, с което го беше гледала винаги. Още от малка знаеше, че някой ден ще го наследи. Уви, сега не подскачаше от радост. Но онова чувство... не беше само дълбоката връзка, която се появи между нея и бижуто. Взирайки се в Сапфира все едно попадна в мъгла. Всичко около нея стана някак от дистанция, размито.

  - Джейк е най- добрият наeмник, който има Орденът. Най- безмилостният- заговори тихо Елеонор. Първоначално чу гласа си като в далечно ехо. След това отново се озова на кухненската маса, по нощница.

  - Като изключим сестра му- допълни Джъстин.

  - Трябва ни план! Колкото и да сме добри, ние сме двама, а той има армия и репутация.

  - Типично за всяка баба ще кажа, че ще се справите. Само носете якета, екипировка, патрони и на Южния полюс носете шапки и шалове.

   Опитът на баба 'и да разведри обстановката не се получи. На Елеонор и се прииска да удари глава в масата. В момента всичко беше като кухнята- една голяма бъркотия от разлято кафе, чаши, кърпи и пълно незнание какво, по дяволите, се случва. Чудно!

   „Има едно единствено обяснение- ретрограден Меркурий. Да, това трябва да е." Само където да обвинява планета на толкова милиони киломенти за своята лоша карма нямаше смисъл. Милата планета и без това се пържеше заради близостта си до Слънцето, защо да стоварва и тази вина върху нея.

   Поглеждайки от кармична гледна точка, върху главата на Елеонор се бяха стоварили достатъчно негативни емоции, повечето от последните 24 часа. Бялата точка в черната страна на символа на ин-ян май беше това, че вече официално бяха станали част от Групата на цивилизациите. Все пак от години се подготвяха за това, нали? О, и най- голямата чест- да получи Водният пръстен. Една от най- големите реликви на всички наследници.

   Все чест, която 'и беше паднала като метеорит в задния двор- опустошително, неочаквано, спонтанно и напълно нереално. На първо място- явно положението наистина беше на живот и смърт, за да поднесат всичката тази информация по този абсурден начин.