Елеонор и Водният пръстен

42 глава 2 част

Джейк беше подпрял брадичката си на двата си палеца, облегнал лакти върху коленете си, отпуснат напред. Показалците му докосваха върхът на носа му.

- Има нещо в нея, което е... Не мога да си обясня какво е!
- Бикет са много опасни. Преди години съм имал възможността да се срещна лично с нейни роднини и мога да те уверя, че кръвта вода не става. Джейк, ако имаш нужда от помощ, аз винаги ще съм до теб. Но ако имаш... чувства към нея... е, освен да направиш това, което ти си знаеш, друго не мога да ти кажа. Знай едно- тя може да ти бъде много необходима.
- Какво намекваш?
- Ще разбереш- отговори Марвън.- Знаеш ли, „Елеонор" е необичайно име?
- Името е специално като притежателят му- подсмихна се наемникът, защото си спомни очите 'и.- Не мога да разбера, защо когато не мисля за родителите ми, мисля за нея?
- Значи съм прав- това момиче ти е влязло под кожата! Ти се стреми към мисията, която си получил от Жи Верн! Знаеш какво ще се случи, ако го разочароваш!
- Знам!- Справка- родителите му.- Затова имам нужда от твоята помощ.
- От моята помощ да я заловиш, или да те вкарвам в моралните релси?
- И двете.

Джейк се изправи и започна да обикаля. Спря се пред една стара тяхна снимка.

- Той тук ли е?
- Не, отиде на училище.

Джейк посърна.

- Не съм го виждал от много време!
- Знам!- Марвън замълча. Думите напираха да излязат и той всячески се опитваше да ги задържи за себеси. Не успя.- Знаеш ли, ще ми се нещата в миналото наистина да се бяха развили по друг начин! Може би тогава нито ти щеше да си такъв, нито Джулия! Вернучи ви взе и... Чувам много неща и за теб и за нея. Лоши неща. И не говоря за страстта ти към пламъците.
- Само това мога да направя, за да не се превръща той в същото, и за да ги спася! Не разбираш, вуйчо. Всяка нощ сънувам как ги залавят, отново и отново! И чувам как мама и Жи Верн ми казват, че аз съм виновен!

- Той не биваше да реагира по този начин! Вината не беше твоя!- Марвън отиде до племенника си, хвана го за раменете и му каза.- И аз тъгувам за тях!

И двамата знаеха, че родителите на Джейк нямаше да бъдат пуснати. Никога. Когато някой попадне в затвора за военнопрестъпници, много рядко успяваше да се измъкне от него по начин, различен от чувал. Особено ако беше политически изгнаник като родителите му.

- Предприел ли си някакви действия, за да намериш момичето?
- Да. И те са още по-строги!
- Питам за действия различни от подпалване и пожари.
- Аз съм пироман! Обичам пламъците- вдигна рамене небрежно наемникът.- Но да. Нямат нищо общо с огъня.

Марвън го изгледа подозрително.

- Имаш ли нейна снимка, за да видя кого ще търсим?

Джейк му подаде телефона си, който сега показваше снимката на момичето, разпространена по новинарските емисии. Черна вълниста коса. Черни очи. Мъжът вдигна телефона и сравни снимката с племенника си.

- Най- добре подготвеният наследник, който не е от Ордена. Искам да кажа- подготовката 'и е като нашите! Ние сме наемни убийци! Битката с нея, не може да се сравнява с битките ми с никой друг! Не намерих почти нищо за нея- нито в базата данни, нито никъде. Все едно това момиче просто падна от небето!
- Мисля, че си приличате- отсече Марвън, все едно не беше чул нито дума. Джейк се ококори насреща му.
- О, нима. Аз не съм на твоето мнение.
- Нека започна с външния вид. Черната коса, тъмните очи. И изглежда и двамата сте добри в това да се измъквате от разни места.
- Значи знаеш?- попита смутено младежът. Това не го очакваше.
- Джейк, знам че Вернучи те притиска, но да се измъкваш тайно без позволение. А и забравих това, че и двамата, по твои думи, можете да се биете добре.

Джейк завъртя очи. Двамата с Чер.... Елеонор Бикет изобщо не си приличаха. Това, че косите им бяха един и същи цвят нищо не значеше. Той се облегна скръстил ръце пред гърдите си. Всъщност неговите очи бяха две идеи по-светли от нейните.

- Знаеш ли къде е тя сега?
- Нямам никаква представа. Малко след като се случи това на кораба ти се обадих.
- А черепът? Какво откри за него?
- Истински е! Индиго го потвърди.- Джейк взе една квадратна кутия тип куфарче, която генералът не беше забелязал преди. Отключи ключалките и я отвори. Черепът лежеше в меко легло, което не му позволяваше да се нарани.- Единственият документ за местонахождението на първият от черепите, се намира в стара библиотека на Южния полюс. Проблемът е, че и Елеонор Бикет отива там за същото нещо.
- Това момиче тотално те е обсебило- строго изрече генералът.
- Когато момичето, от което съм „обсебен"- отвърна Джейк, слагайки кавички с ръце на последната дума,- притежава Водният пръстен, нямам друга възможност.

Антонио завъртя очи. Нещо го караше да подозира, че племенникът му не я преследва само заради пръстена.