Елеонор и Водният пръстен

30 глава 2 част

   Само след секунди остриетата на мечовете им се сблъскаха и издадоха силен звук. Елеонор целеше не само да накара Джейк да освободи приятелите 'и, но и да си плати за всичко, което каза. Да го накара да съжалява!

  - Пусни приятелите ми!- процеди през зъби Елеонор и замахна с все сила към Джейк.

   Той се измъкна на косъм, изхвърли един стол настрани и се качи на една маса.

  - Накарай ме- предизвика я той със самодоволна усмивка на лице. Това още повече я подразни.- Може и да включиш онази рокля и обувките.

   Тя се затича към него, плъзна се под масата, за да го изненада, изправи се и продължиха да се бият. Във въздуха се чуваше само звукът от удрящият се метал от оръжията им. Този път не приличаше на семейна кавга.

   Никълъс се наклони към Джъстин.

  - Само на мен ли ми приличат на Мистър и Мисис Смит когато се биеха в къщата и се опитваха да се избият?

   Сара му прошепна да замълчи. Но всички виждаха едно и също нещо. И това не беше само гневът на Елеонор.

  - Хайде де, битката им прилича на страстен танц. Като танго с мечове. И с това пъшкане, все едно съм си пуснал извратено...

  - Млъкни най- накрая! Ако Елеонор направи погрешно движение може да я убие, а ти ми говориш колко еротично изглеждали двамата докато се бият!- изсъска Лиза.

  - Все едно като я следиш с поглед 'и помагаш....Значи и ти го виждаш?

   Гневът на Елеонор определено се виждаше. Личеше си не само по очите 'и, но и по движенията 'и. Нападаше бясно и рязко, имаше нещо, което можеше да се нарече грубо в маниера 'и. Усмивката на Джейк изчезна когато проумя, че този път трябва да бъде по- предпазлив от обикновено. А след като за малко се размина с меча на наследницата, която за секунда не му отдели главата от тялото, също се ядоса.

   Битката им наподобяваше танц. Движенията им се допълваха. Елеонор се преметна назад, като гимнастичка, удари ръката на Джейк, който в този момент пазеше лицето си. Изправи се, извади два шурикена, само тя знаеше откъде, и ги запрати към него.

   Той бързо реагира и се сниши. Шурикените се забиха в стената зад главата му. Елеонор се наведе бавно, леко самодоволно, и вдигна меча си от земята. Джейк се изправи, изпука врата си и също я погледна с гняв. Въпреки тежкото дишане, му се усмихна така, както той 'и се усмихваше и двамата продължиха да се бият.