Елеонор и Водният пръстен

28 глава

  - Не!- Заявиха категорично Елеонор и Джъстин. Наследницата изглеждаше като бик, пред когото размахват червения плащ.
  - Моля ви, не ми казвайте, че сте като маймуните, Никълъс, и забравихте, че ме издирват!
  - Но нали имаш нужда да се отпуснеш?- оправда се Ник.
  - Това не е начинът!

   Никълъс беше предложил да отидат в клуба от брошурата, която им бяха дали, докато се разхождаха. Брилянтна идея! Елеонор подозираше, че Ник наистина е като златна рибка, която помни по три секунди!

   Отначало, когато чу идеята, наследницата си помисли, че си прави шега с тях, и по- точно с нея. Но по изражението му съдеше, че беше сериозен. Това не стига, че беше рядко срещано явление, ами и точно за това! О, жесток свят! Елеонор осъзнаваше, че намеренията на съученика им бяха добри, но това не беше начинът тя да се почувства по- добре! Просто, да си издирван и да отидеш в клуб за танци, е същото като да си с наднормено тегло, на строга диета, и да кажеш- само още една торта.

   Пое си дълбоко въздух през носа със затворени очи. Джъстин и Сара говореха нещо на Никълъс. Изпусна въздухът през устата си и със спокоен, равен тон, за да може той да я разбере, му обясни кратко и ясно:

  - Ник, ако ме видят, ще ме заловят!
  - О, хайде Елеонор кой нормален, който е в клуба, гледа новини? Надали да те е видял някой друг освен пенсионерите.
  - А нали осъзнаваш, че щом издирват мен, това не ви прави невидими! Вие също сте в опасност!
  - Добре, тогава ти си стой тук, като някоя бабичка, не се обиждай, ние всички, които не ни издирват и хабер си нямат кои сме, ще излезем! Мечта ми беше да дойда в Маями, разходката ми днес се провали заради преследване, няма да позволя и вечерта да се прецака, отново, заради теб и твоя велик пръстен!

   Сара и Джъстин стояха отстрани и ги наблюдаваха. Бяха готови във всеки един момент да скочат между Елеонор и Никълъс, ако спорът им се задълбочеше в ръкопашен бой. Или понеже това беше Ник- в скубане и използване на нокти. Всеки път, когато се опитваха да вземат думата, ги прекъсваха с вдигане на ръка, така че нямаха много възможности.

   В кухнята, през няколко стени, Лиза и Мери правеха сладкиш. Нямаше как да не чуят караницата. Лиза се показа през вратата на хола, огледа добре четиримата и се върна в кухнята.

  - Всичко е наред. Просто Елеонор и Никълъс пак се карат.
  - Защо те постоянно се карат?
  - Ник не спира да я дразни. Този път, доколкото разбрах, той иска да ходи някъде, или Елеонор да отиде, но тя не му позволява, защото било опасно.
  - Мисля, че той прие думите ми, че Ели трябва да се отпусне и разведри, прекалено насериозно. Тя надали да реши да загърби всичкои да излезе някъде, но вие можете.