The HATEs

Part 3

На сутринта едва отворих очи. Толкова беше трудно да стана след смяна. Очаквам с нетърпение Събота и Неделя, когато няма да ми се налага да ставам за училище. Тогава мога да отделя време за момчетата, мога да поспя, мога дори да си почина, ако ми остане време. В главата ми се усещаше нещо, което избледнява. Някакъв спомен или сън. Бях сънувала нещо, но сега не можех да си спомня. Помнех единствено мрак и проблясъци, многото цветове на дъгата. Не беше сън, съзнанието ми се опитваше да забрави снощната случка, на път за дома. Онзи странен мъж, носещ лещи. Странника, който се появи и изчезна толкова бързо. Всичко беше свършило, започна нов ден. Всичко беше в миналото и повече нямаше да го видя.

Направих си закуска и побързах да прегледам задачите си за деня. След две минути разбрах, че не само брат ми е имал изпит днес. Оказа се, че и аз имам такъв и определено не съм подготвена за него. Дано поне единия от нас се справи, но не ми се вярва,че това ще съм аз. На три хапки довърших сандвича си и скочих от масата. Поредния ден, в които нищо нямаше да се случи. До обяд щях да съм забравила за усещането, което се таеше в гърдите ми. Но то щеше да напомни за себе си и то съвсем скоро.

Около четири след обяд, точно бях застъпила на смяна. Днес ми се беше паднала след обедната, което значеше, че ще се наспя. По това време имаше повече хора, много от които поръчваха кафета. Не можеш да следиш всеки, които идва и си отива. Трудно се запомнят лица, но едно ми направи впечатление. Снощи бе дошъл за кафе в три, предния ден бе дошъл отново. Влезе бавно през вратата и се огледа. Имаше коса до раменете, леко чуплива, но не много къдрава. Светло-кестенява, почти руса, а очите бяха сини. Рядко забелязвам подобни неща, но тези ми направиха впечатление. Гледаха ме точно като някого, когото бях видяла снощи. Неподвижно и сякаш не се движеха изобщо. Беше облечен в черно, но това сега не ми правеше впечатление. После осъзнах приликата. Черни панталони, подобни на камуфлаж, черна ризка над тениската.... и червена кърпа, вързана на врата му. Но това осъзнах, когато той вече бе тръгнал. Сега бях заета да му направя кафето и да се усмихвам.

Загледана в отдалечаващия му се гръб, аз си припомнях облеклото. Черни дрехи и една червена кърпа, точно като вратовръзката на господина снощи. Съвпадение, пълно съвпадение. Това е просто стил на обличане и не е като да беше вратовръзка и костюм. И момчето беше напълно спокойно и нормално. Не ме накара да настръхна, не ме побиха тръпки. Просто нормално симпатично момче, което обича кафе. Защо тогава усещането в гърдите ми отново се обади.