The HATEs

Part 59

   Не бях сигурна, кога съм заспала, нито как и къде. Само знам, че се събудих сутринта и всичко ме болеше. Китките ме боляха, бедрата, ръцете. Всеки мускул в тялото ми напомняше за себе си в момента. Напомняше за нещата, които Гейб направи снощи. Скочих до седнало положение на една секунда. Гейб!!! Бавно сканирах стаята, но от него нямаше и следа. Дори не съм сигурна, наистина ли заспахме един до друг. Мисля, че да, имам подобен спомен. Бавно се надигнах, толкова беше трудно. Разбира се, че бях напълно голя под завивките. Как иначе, след като той скъса "работния" ми потник. Това го помня отчетливо, звука от скъсването. Нещо в мен се пречупи в него момент, нещо в съзнанието ми скъса също.

  Деня щеше да е горещ и нямаше да е хубаво да тръгваме след 10. Бяхме говорили за това още предишния ден. Но сега беше едва осем, а от русокоско нямаше и следа. Всички мисли и помисли, които предната нощ бяха ритнати под килима, сега изригнаха накуп. Какво стана? Какво направихме снощи. Какво щеше да се случи сега. Защо всъщност го направи. И защо по този начин? Толкова властно, карайки ме да си мисля, че той го е искал отдавна. Дали това бяха само моите объркани фантазии, искащи реализация. Дори не можех да стана от леглото все още. 

   Отново тупнах назад и разперих ръце. Възглавницата до мен беше ползвана, съседното легло беше неупотребено. Сякаш още можех да усетя топлината му, оставена по завивките.  Вратата на банята бавно се отвори и аз веднага погледнах натам. Ето го, стои пред мен и лениво подсушава косата си. Вече не се смущавах от гледката. Не можех да откъсна очи от нея, от Гейб. Как трябваше да се държа сега? Какви бяхме всъщност?

 - Добро утро.- тихо промърмори той и наведе глава надолу, за да потърка хубаво косата си.

- Добро ...утро..- заучен поздрав, които също излезе трудно от устните ми.

- Стигнаха ли ти три часа сън?- разсеяно попита той.- Ако искаш, може да поспиш още.

- Не, няма нужда.- веднага заклатих глава аз.- Ще спя повече, когато се приберем.

   Той надигна глава към мен и кимна. Вероятно това беше и неговия план. Бяхме се разбрали да пътува сутринта. Струва ми се, че той се държи нормално. Може би аз бях тази, която се държи смешно. Усмихнах му се леко, опитвайки се да стана. Отново простенох, всичко ме болеше. Хвърлих му злобен поглед, обвинявайки го целия дискомфорт в тялото ми.  Тихо му изръмжах и той ми сви вежди. Изгледа ме въпросително, а аз продължих да му ръмжа...