Вторник беше и най-краткия ден в живота ми. Събудих се рано, но деня изчезна толкова бързо. Сутринта изпратихме Вей и Мейдж. Те планираха ремонт, планираха да се върнат на работните си места. И двамата имаха кариери, от които бяха взели просто един отпуск. Никой не ги винеше, те бяха двойката, която не беше прикована. Винаги са си идвали и отивали, като вълните и приливите. Странно беше, как този голям мъж прегърна всеки един. Неловко, неестествено, но от сърце. Гейб избухна в смях, когато видя руменото ми лице. Неловко, споменах ли го.
На обяд Мо проговори, както винаги, тихо и спокойно. Разказа ни, какво планират със сестра си и какво ще се случи след няколко часа. Ма я вземаше със себе си, обратно там, където ме създадоха. Мястото, на което щях да си спомня кърватата целувка. Март избухна и това беше първото, което съкрати часовете. Толкова бързо се развиваше всичко, че ние не можехме да насмогнем.
- Как така Япония?! Вие чувате ли се, джуджета такива!- избухна Март, а гласът му скоро щеше да чупи прозорци.
- Това е добра начална точка. Не съм споменавала, че се нанасяме за постоянно.- спокойно обясни Мо, все едно нищо важно не се случваше.
- Ами източника!? Ами ... ами...- той заглъхна, но ние виждахме въпроса и неговото продължение.
- Не се прави, че не разбираш. А колкото до силите ни, Ди се е погрижила за всичко.
Март срещна само за секунда очите ми, а аз пожелах да се скрия зад Гейб. Не, не беше такъв плана ми. Направих го подвижен, не за да могат да избягат. Не за да не ги задържа нищо тук.... Не беше така, но не можех и да отворя уста, за да се защитя. Източника ни е задържал тук, но не беше само това. Не и тогава.
- Значи е финално.- студено и твърдо заяви Март, обръщайки отново очи към кралицата си.
Очите ми се напълниха със сълзи, усещах и останалите по същия начин. Края на най-голяма любовна история, която познавах. Ф#* Тлайлайт, Ф#* Ромео и Жулиета, Ф#* всяка една друга история. Фък дем алл... Това беше по- реално, по-истинско, по-красиво... Беше. Свих се в рамото на Гейб, неспособна да гледам към Март. Очите му бяха такива за първи път, откакто бяха форматирали Гейб. Тъга и болка, най-редките отблясъци в репертуара му. А Мо го гледаше със същото количество и все пак нямаше да остане.
- Поне ми обещайте, че ако се случи нещо, ще се обадите. Ще потърсите помощ... все още съм твой партньор, нали знаеш...- въздъхна той тихо, отмествайки очи надолу.
- Да.- едва произнесе тя и сякаш се бореше със сълзите си.
Гледахме я как хваща ръката на вцепенената си сестра и ни обръща гръб. Отиваше да опакова прекрасната си розова стая. Да вземе нещата си, да ни...
- МО!!!- изкрещях безпомощна след нея, вече плачех открито.
Обърна само главата си, очите й бяха мокри. Развалих преструвката й, съсипах момента, в който тя щеше да излезе с вдигната глава. Скочих към нея и я придърпах към себе си. Никой нямаше да ми каже нищо този път, Март нямаше да има забележки. Прегърнах я и двете започнахме да подсмърчаме в синхрон. Усетих ръцете на Гейб веднага, стискайки и двете ни. Ма се присъедини, Тод, Алексис... Пейдж... Само Март закъсня, раздиран от болка.
- Ще се виждаме! Ще се чуваме, ще ... няма да промени нищо, нали?- запелтечих аз едва.
- Промяна ще има.- прошепна тя с лице, все още заровено в мен.
- Няма да допусна да се забравим. Ние сме семейство... ние сме...
- Фамилията.- довърши Гейб вместо мен.
Ръцете му се озоваха на рамената ми и той ме принуди да я пусна. Никога няма да забравя лицето й тогава. Надигна бавно очи, срещна моите, неговите. Погледна всички ни и се усмихна едва. Кимна на неговата и моя реплика. Ние няма да се забравим, ние сме Фамилията. Усмихна се сякаш на всеки един в стаята и после погледна Март. Тихо, спокойно, сякаш отново му казваше с очи да й раздели клечките, защото ще яде.
- До скоро...- сбогува се тя с нас.- Всички вие сте моето семейство. Никога няма да спра да бъда Хейт.
- Аз също...- изстреля Ма, следвайки я извън стаята и извън... къщата, града,... континента.
Март дори не повдигна очи, не можеше. Усмихна се за последен път след тях и повече... никога... не го видях... да се усмихва... никога.. по същия начин.
