The HATEs

Part 26

   Двете прекарахме в стаята й повече от две часа. Тя ми говореше за себе си, за хобитата и нещата, които харесва. През повечето време всъщност говореше тя и най-вече за училището. За брат ми, за другите ученици и учители. За себе си не каза нищо, разбрах повече за госпожа Петерсън по БЕЛ. Много повече отколкото за Мо Хейт. Не смеех и да попитам нищо, все още не. Разказа ми за семейството, което щеше да приеме Джони и за нещата, които трябваше да се свършат. Вероятно бяха очаквали да се съглася, защото за мен беше останал само подписа. Всичко бяха свършили вече вместо мен. Дали се тревожеха, че ще ми е непосилно. Че виждайки документите, аз ще се откажа. Ако беше заради мен, бих го направила за миг. Но това беше бъдещето на Джони.

 - Март си дойде.- изведнъж проговори тя, ставайки сериозна.- Хайде да го посрещнем.

   Само кимнах и се изправих бавно. Леко се тревожех за това. Това беше човека, с когото първо се запознах. И все пак той беше по-различен от Мо и Гейб, нали? Беше тих и говореше малко. Самата аура около него беше толкова по-различна. Мо ме поведе навън и изражението й веднага се промени. Сякаш извън стаята, тя не беше тя. Вече вървях до Кралицата, която ходеше с напълно изправен гръб. Отново по нова пътека, отвеждаща ни още по надясно от досега. Подминахме още един портрет на къщата, правен по-скоро от предишните. На този бяха нарисувани оградата и малка част от дъветата. Къщата продължаваше да изглежда все така празна и плашеща.

- Тази е рисувана през този век.- пророни Мо, забелязвайки накъде гледам.

   В дясно от нас, все още имаше огромни прозорци. От близо беседката изглеждаше още по-красива. Имаше шестоъгълна форма и дори за миг видях клетка. Малък кафез за птици, ако не ме лъжат очите. Имаше маса във същата форма като бесетката и няколко стола. Дали пиеха следобед чай там или вечер по една бира? ЗА момент ми стана толкова любопитно, какви са те у дома. Какви хобита и занимания имат. Как ли щях аз да се впиша във всичко това? Дали щях да се впиша сред тях?

   Отново се озовахме в началото на стъпала, завити с червен килим. Тези обаче слизаха надолу, към поредното неизвестно място. След като завихме, ние се озовахме в огромна дневна. Беше по-голяма от моята къща и изглеждаше толкова различно. В единия ъгъл имаше малък бар, в другия билярдна маса. На третия ъгъл бяха подредени огромен телевизор и плейстейшън, заедно с няколко табуретки. Точно до тях обаче имаше сепаре, дълго повече от два метра. Вероятно това беше мястото, където се събираха и говореха. Видях още една врата, която водеше някъде под стълбите, от които бяхме дошли. Тук прозорците бяха малко и то само над билярдната маса. Точно там в момента беше седнал Гейб. Настанил се на самата маса, събрал крака под себе си, той ни гледаше весело.