The HATEs

the start

    Света се беше оцветил. Пред очите си виждах толкова много нюанси на дъгата. Трудно дишаш, не можех да си поема въздух. Всичко чезнеше, спомени, мечти, илюзии. Бях останала само аз, пречистена и невинна. И скоро щях да се изгубя в море от цветове и кръв. Умирах.

    Дори не съм сигурна как започна всичко това, къде. Низ от събития, довели ме до тази мръсна улица на края на града. Знаех ли сутринта, че това е моето последно ставане от леглото? Дали беше осъзнал бармана, че за последен пък ми прави кафе? Ето, че последните ми минути се стопяваха, а аз мислех само за Фамилията. А тях ги няма от толкова много време. Кога беше последния път, в които видях някого от тях. Дали са добре там, където отидоха? Чакат ли ме на поляната в края на пътя. Умирам, а съм толкова щастлива. Ще се събера отново с моето семейство.... 19 години по-късно.