The HATEs

Part 76

   Сега, когато имах толкова много време за себе си, аз не правех нищо с него. Мислех си, че ако имам такова ще пиша, ще чета и ще е друго. Но аз не правех нищо. Стоях и гледах снимки, смеех се на спомените, тъжах. Гледах снимки от времето, когато Хейт бяха едно и си прикарваха весело. Подаръка ми за Март, розовия с0тиен за кърма, който облякога и двамата с Гейб. Спомнях си как  го правърнахме в жертва на огъня и Март се наслади напълно. Как пихме бира и слушахме музика, колко се смяхме. Спомнях си концерти и напивания. Спомням си как се оправдавах редовно, употребявайки Гейб. Някак си най-лесното управдание, да ме оставят на мира, беше той. "Това е гаджето ми" "Приятеля ми е ето там"... 

   Моменти, които нямаше да се повторят вече. Толкова близо до края на историята, не мога да не я протакам. Да не разкажа, как Март хвана Лена от Infected rain и я прегърна. Неловко. Как изрусих Март, как изправихме косата на Гейб. Как на Хелоун Март беше въоръжен с огромен меч и търсеше Харли и Жокера,  за да им отсече главите. Как гоних Гейб с един колан, обута в кожени дънки. Как Мо и Март избягаха, за да гледат луната заедно. Мо, която направи фотосесия за магазина. Толкова много случки, всички останали само на снимките.

   Опитвах се да върна момента, но вече не можех. Стоях в стаята си и се опитвах да пиша, а не ми се получаваше. Най-ужасното нещо стана в един и същи ден. Скочих от леглото си и хукнах към стаята на Гейб. Бях чула ужасяващата новина за моя най-любим вокал в историята на музиката. Исках да му споделя, да се оплача, да пусна две сълзи на рамото му. По това време все още си беше в къщи, още не беше излязал. Да, ама не. Гейб не беше там.

 - Март, виждал ли си Гейб?- попитах аз, засичайки Краля в кухнята.

 - Гейб?-изгледа ме той с присвити очи.

 - Няма го в стаята му. Кога успя да се измъкне, без дори да съм го чула.

 - Ди, кой по дяволите е  Гейб?- спря се той, поглеждайки ме объркано.

 - Мега Фегит, Флъфи, Гейбриъл, малкия Кретен, Твоя Първороден, ..- започнах да изреждам аз прякорите, които му бяха измислили, но той продължаваше да клати глава.

 - Какво си пила?- подсмихна се той.

 - Не помниш Гейб, партньора ми? Сина ти?- треперех от объркване и лоши предчувствия, очаквах отговора, знаех и какво значи.

 - Ди Хейт.. Ти нямаш партньор...Не си имала...

 - Или просто ние вече не го помним.- чу се тихия глас на Мо зад нас.- Ако е бил премахнат...

 - Аз го помня!?!? Гейб Хейт!!! Флъфи, Синеокия глупак, които ... Гейб... 

 - Сигурна ли си, че си права?- седна най-после Март, подканвайки ни.- Ако си напълно сигурна, ще ти повярвам.

 - Да. Обичам този глупак, как  ще си го измисля.

 - Може би затова го помниш само ти. Нали знаете, какво значи това, дами.- той въздъхна тежко.- Вселената прекали...

   Това беше последното нещо, което чух Март да казва. Той стана от мястото си и в същия момент мрака го обгърна. Дрехите му сами се смениха, докато той излизаше от вратата. Мо тръгна след него, още на входа чухме как звяра реве. Толкова бясно тръгна, тръгна без Кралицата. Какво е направил след това не зная, всичко останало все така ми е в мъгла. Зная, че Мо се върна при мен след малко. Беше говорила с него, но не каза нищо. Наблюдавах я, защото нямах какво друго да направя в момента. Нямах си партньор... нямаше го Гейб вече.

   Гледах я как разговаря с Ма, как се обажда на Мейдж. Никой не помнеше за съществуването му, никой освен мен. Всички щяха да пристигнат скоро, но Мо настоя Ма да побърза, каза, че имали работа. И часовете започнаха да се нижат бавно, докато вика на Мо не ме изкара то всичко.

 - МААААРРРТТТ!!!

за следваща част искам малко стимул... кой ще ми даде такъв