Стените на кутия та паднаха, разнесоха се ахкания и едно тихо и приглушено мъркане. В следващата секунда се чу писукането на Мо. Радостен вик, който не бях чувала толкова силно и чисто. Тя беше на седмото небе от радост и имаше защо. Стоях и гледах с широко отворени очи и не бях сама. Всички освен Гейб и Март реагираха така. Момчетата определено се бяха постарали за подаръка.
Предните лапи бавно се помръднаха и котката се приближи до собственичката си. Изпъна напред черната си глава и я докосна бавна. Мо вече беше клекнала и с ръце докосваше черно-червената козина. Никога не бих повярвала, че тигър може да притежава тези цветове. Мо трепереше от вълнение, не от страх. Прекрасно диво коте, което щеше да топли леглото й. Висок около половин метър, а лапите му бяха по големи от юмруците на Март. Всяка част от козината на животното, която трябваше да е рижа, сега беше червена. Каква красота в цветовете на Хейт.
- Харесва ли ти?- тихичко попита Март, навеждайки се към ухото й. Гласът му беше толкова мек и приятен, не беше сякаш неговия. Дори очите му просветваха леко.
- Прекрасен е...- прошепна в транс Мо.
Останалите само се усмихвахме, без да казваме нищо. Малко по-късно, когато тя дойде на себе си ни запрегръща. Сякаш се опитваше да счупи ребрата ни. Толкова беше щаслива, че заразяваше дори и нас. Смайли раздаде алкохола и аз бях принудена да пия. Въпреки снощните преживявания, аз отново щях да пия. Поне сега бях на безопасно място и Март нямаше да позволи да се случи нещо.
- Казах ти, че закъсняваме...- чу се непознат женски глас зад мен.
- Само малко...- чу се още един непознат новодошъл.
Всички се обърнахме натам и аз с очудване видях новодошлите. Високо момиче, толкова високо, че веднага усетих комплекса си. Краката й бяха толкова дълги, че щеше да ме заболи езика, докато си проправя път до правилната дестинация. Невероятно медено руса коса, в която имаше няколко плитки. Дъха ми секна, когато видях колко е красива. Ако я познавах преди и бях режисьор на "Властенина на пръстените", това щеше да е моя избор за прекрасната елфка. Завиваше ми се свят, само докато я гледах. До нея вървеше съмнителен субект. Висок и тъмнокос, брадясал и риза, по-голяма от неговия размер. За миг през главата ми мина идеалната версия на Дейвид, хибрида от "подземен свят".
