The HATEs

Part 77

   Всичко беше един огромен хаос. Трябваше ми много време докато разбера какво е станало, какво се беше случило всъщност. Ще се опитам да го предам бавно и спокойно, без да изпускам нищичко. Колкото и трудно да беше всъщност това.

   Гейб беше затрит, беше изчезнал от света и аз вече нямах партньор. Според всички останали, аз никога не съм имала. Нищичко не съм превила с него, никога не е имало такъв човек. Когато Март разбра това, той ми повярва. Това сега ме правеше неземно щастлива, но тогава не го осъзнавах дори. Той побесня и хукна към единственото място, където можеше да получи отговор. Той подпали гумите на Звяра и се насочи към Вселената. Щеше да й поиска обяснение, щеше да задава въпроси, които нямаше да се харесат. Не искате да виждате Март Хейт ядосан... Вероятно досега сте разбрали, че Хейт не е просто измислено за фасада. 

   Чуха се гуми и рева на вбесения Звяр. Миг по-късно, предницата се вряза в портите на огромния дом. Но колата не спря, тя продължи напред, помитайки всичко със себе си. Дори на фона на всичко това, целия този шум, пак можеше да чуеш епичната музика от вътре. Шофьора слушаше "Магистрала към Ада", вероятно се сещате за какво говоря. Идеален фон за събутията, толкова ироничен, толкова на място. Звяра се спря чак в самата сграда. Шофьора беше паркирал в дневната на Вселенската К*рв* и сега слизаше на фона на бас и китари. Очите му горяха, палтото му се вееше. Ван Хелсинг и Алукард могат само да гледат и да се учат. Краля беше бесен и това му отиваше толкова много.

- КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ?- попитай той спокойно, но гласът му беше многократно от ехото.

   Представете си онова епичко влизане, което направихме с Гейб. Гръмотевиците, вятъра, бурята... пасти да пасат. Сега си представете едно младо момиче, седнало спокойно на стола си. Бяла коса, бели очи, светли дрехи. Изглеждаше толкова невинно и чисто, толкова беозидно. Представете си контраста, които се получаше между бялата и Краля, целия в черно. Споменах ли, че около него кръжаха отровно черни огньове? Изглеждаше огромен пред нея, изглеждаше и бесен.

- Какво съм направила?- тих глас, който една можеш да чуеш.

- НАПРАВИ ГРЕШКА, ШЕФКЕ.- изсмя се той нагло.- ПАРТНЬОРА МУ ГО ПОМНИ.

 - Това е невъзможно!- ахна детето, което беше на хиляда години.

- НИЕ СМЕ ХЕЙТ, КУЧ**! ЗА НАС НЯМА ТАКАВА ДУМА!- гордо изправи глас той, протягайки ръката си напред.- ОТНЕ ПОСЛЕДНОТО НЕЩО ОТ МЕН. ДОРИ И ДА УМРА ТУК, ТИ ИДВАШ С МЕН.