The HATEs

Part 65

   Днес, за първи път от известно време се отправих сама към Студиото. Някак си успях да се изнижа, докато останалите се шегуваха и смееха повече от шумно. Нещо не ми допадаше обстановката, особено днес. Не бях в настроение да се смея, заедно с тях. Не се чувствах достатъчно близка с останалите. Малко, преди да се чупя, Маши отново се върна. Тя също можеше да се шегува на нещата, които съм пропуснала. Аз бях новата и не ги знаех. За тях понякога беше забавно да разказват, но не и за мен. Да ги слушам беше жива инквизиция понякога. Колко е било приятно, колко е било весело. "Ех, жалко, че не беше там." Забелязах, колко се наслаждава Кай, на историйте за партньора ми. Сякаш се гордее с факта, че го познава от по-дълго време. Това ми бръкна в червата. Изнизах се по време да разказ на Март, а повечето може още да не са забелязали. Вероятно не са, аз не се бях обадила повече от час. Не ми се чуваше гласа, пък и не съм толкова забележима все пак.

   В студиото се затрупах с работа и това ме хареса. Боядисах една хубавица в зелено, обръснах половината коса на друга. Третата пък направих на расти, толкова пъстри и дебели, че можеше да насини някого с тях. Това ме отне целия преди обед. Алексис имаше изключително много работа този ден, затова и аз се включих. Исках да работя, да не мисля за нищо друго.Ви би не ступала, ако чуе как се шегуваме. Може би беше хубаво нещо, че днес е почивния й ден. Когато мис дълги крака почива, ние я заместваме. Или аз, или Алексис или евентуално дори Гейб. Който се преструвам, че не е горе днес. Имаше час в 11, а той дойде в 10:55. Дано е успял да приготви всичко, преди да дойде поредния мускулест батка, искащ ръкав.

   Може би три пъти ме питаха, какво прави Гейб горе. Може би Алексис е усетила нещо, което не исках. Но да, тя ме затрупа с въпроси. Защо не дойдохме заедно, щом живеем в една къща. Защо не се шегуваме както по принцип. Защо той доведе Маши със себе си и какво прави тя тук, коя е. Как се отговаря на всички тези проклети въпроси. Обяснявах й, че тя ни е приятелка и всичко станало. Не ми хареса изражението й, изобщо.

   Избягах да обядвам отново сама. Имах нужда от това, да съм сама и да мисля. Или пък нямах всъщност. Сега можех спокойно да удрям главата си върху стената, която се появи тази сутрин. Съпругата на Гейб, която стоеше като призрак над нас. Не, вероятно се изразих грешно. Ние си имаме призрак в къщи за домашен любимец и много си го обичаме. Съпругата, която и да е била тя, представляваше нещо друго. Може би ограда, оплетена в бодлива тел... и кабели с високо напрежение. И кучета, озлобени и гладни. И гърмящи змий, раздразнени и подивели. и..и...и още хиляда неща също.