The HATEs

Part 73

   Искам да си спомням за Хейтс само с хубаво. Да говоря за хубавите неща и да превърна тези предсмъртни разкази в един прекрасен спомен. Но не всичко е както го искаме, нали. Трябва да разкажа за всичко така, както е. За да се запомни цялата история на семеството, за да я разкажа, а не да я захаросам.

   Следващата седмица прекарахме в прекрасен синхрон, както и тази след това. Забавлявахме се на пълни обороти. Посетихме съседния град, облечени в средновековни рокли и костюми. Завабна беше всеобщата реакция. Гледаха ни, все едно сме кино звезди и ще започнат снимките до минута. Имахме двама прекрасни мъжки титана, облечени страхотно. Гейб бе навлякъл дълъг шлифер и приличаше на Лорд от някоя приказка. Азз вървях до него, облечена в червена пухкава рокля, гледах нагло и сякаш му бях държанка или нещо подобно. До мен вървеше Мо, облечена в сладка японска униформа на прислужница. А Март беше невероятния бътлър, ъхъл, шеф на всички слуги, по-скоро. Целия облечен в черно, с елече и една тъмночервена вратовръзка. Между зъбите си държеше клечка, а очилата му завършваха образа. Как няма да ни гледат странно хората.

   С Мо си взехме еднакви тениски, в различни цветове. Тя в розово, аз в сиво, защото нямаше синичко. "Нормалните хора ме плашат".. много добро изказване, подхожда ни толкова много. От там се насочихме към близко на това място, този път в близост до морето. Разходка по алеята, която беше дълга и пълна с магазинчета. Аз подскачах от витрина на витрина, оглеждайки неща, които имаме и в нашия магазин. Март си взе шишче от пражени картофки, Гейб също. Разбира се, не им стигнаха, затова превключиха на по една арабска бърза закуска за Крале. Той е Крал, разбира се, че ще си поръча Кралски. Забавното беше, че телефона му продължаваше да стои в джоба.

 - Колко цветна компания.- чу се глас зад нас, каращ ни да се спрем.- Изглеждате страхотно заедно.

   Гейб веднага беше превключил на магнитната си вълна, привличайки дори непознатите около себе си. За наше очудване обаче, беше ни заговорил по-странен и от нас субект. Беше облечен в тениска с вълк, а на фона на всичко останало, имаше пера и гривни и гердани. Човека, работещ с него, беше напълно облечен в индиански дрехи. Те бяха по-цвени от нас, наистина.

 - Искате ли да ви покажа един магически номер?- усмихна се мъжа, но не усещах акцент в гласът му.

 - Разбира се.- кимна Гейб и ние го последвахме.

   Опита се да ни излъже с карти, опита се да ни затрудни по всякакъв начин. Съжалявам, но миналата седнима всички ходихме да гледаме филм за улични магьосници. Няма да стане толкова лесно. След това предизвика мъжете. Даде им две извити гвоздейчета и им каза да ги разделят. Не трябваше да използват сила, трябваше им търпение и нерви. Нещо, което краля може би не бе взел днес със себе си.