The HATEs

Part 33

Няколко минути по-късно, Гейб се беше изнизал. Остави ме да се облека на спокойствие, а аз му дадох  сложна задача. Да натисне едно копче, предизвиквайки машината да ми направи кафе. Няма да му е първия път, но все пак се надявам, да не сгреши копчето. Все още му бях ядосана за събуждането. Досега не бях скачала толкова бързо от леглото си. Защо не се обади от вратата? Защо не даде да се разбере, че е той? Защо не проговори изобщо? Да му се не види?! Сега Март и Мо ще си извадя такива цветни изводи, че направо ми прилошава.

- Добро утро.- надигна глава към мен Мо, когато слязох долу.

- Добро...- промърмори аз, сядайки шумно отдясно й.

   Тя не каза нищо, само ме погледна. Физиономията ми беше вероятно забавна, защото се подсмихваше. Гледаше ме и чакаше да проговоря, но аз не го правех. Как можех да сбъркам нея с този субект. Тя беше толкова по-мъничка и нежна, миришеше различно. Сложих глава на рамото й и си пожелах да се скрия. Как мога да сгреша, та тя е толкова по-мекичка и рамото й е толкова по-мъничко. Усетих един от пръстите й, който те подбутваше едва. Тя ме ръчкаше, чакайти да говоря.

- Какво има?

- Нищо..- изсумтях аз едва.

- Мхм... това не е нищо...

- Рамото ти е толкова по-малко...- изсумтях аз, намествайки се, както трябваше да се случи сутринта.

   Чух шум откъм масата и предположех какво е. Гейб беше готов със задачата си, но аз не мърдах. Стоях си там, искайки да се срастна с рамото й. Така щях да се скрия от срама си. Така се бях изложила и то точно пред Гейб. Човека, които умее да си вади какви ли не изводи от вдън земя.

- Сега на Мо ли налиташ?- подсмихна се той, карайки ме да подскоча като опарена.

- Аз не...- започнах аз с невероятна скорост.

- Налетяла си на Гейб!?- ахна момичето и се завъртя към мен.

- Не съм...

- Даже се опита да ме яде.- продължи да насолява раната Гейб.

- Не съм се опитвала...

- Охапа ме.

- Взех те за Мо!!!- гласът ми беше писклив и отчаян, както отдавна не е бил.

- За мен?!- тихичко повтори момичето.

   Миг по-късно се чу шум откъм вратата. Окей, вече официално бях загазила. Ако Март беше чул последната част, бях мъртва. Той не ми даваше да я доближавам много. Не ми се мисли, какво щеше да каже за това. Мисля, че останалите не знаеха, защо точно ме ми позволява. Някак си ми беше спокойно, когато те не знаят. Но това, че Март знае, сякаш беше по-лошата част.