The HATEs

Part 29

   Колкото и странно да беше, Гейб дори не направи физиономия, когато стана време да тръгвам. Той спря играта си и ме погледна, подканвайки ме едва. Точно се бях наканила да попитам нещо Март, но явно нямаше да е сега. Пожелах им приятна вечер и последвах русокосия. Той най-после беше благоволил да се облече, което от една страна беше добре. Тайга ни чакаше отпред, точно където беше и предишния път. Бавно се приближихме и тя ни позволи да я докоснем. Колкото и пъти да видя това, няма да ми омръзне. Погледа, с които той я гледаше беше толкова различен, толкова топъл. Дали някога е гледал момиче по този начин? Дали и към човека, когото обича се отнасяше с такава нежност?

   Този път гледах пътя, по които минавахме. Излязохме от имението и най-после знаех къде сме. Почти в края на града, в най-богаташния квартал. Нима Хейт бяха богати, толкова богати? Всяка къща беше на толкова голяма разстояние от предишната. Всяка една беше с толкова зашеметяваща площ. Но останалите изглеждаха къде, къде по-нови и лъскави. Приличаха на богаташки къщурки, за разлика от Имението. То само по себе си имаше толкова различна аура. Сякаш беше там векове преди това и щеше да остане дълго след това. Намирах се дори по-близо до работата си от преди. Точно сетила се за работа, се сетих и за Алекс. Каква ли лавина от въпроси щеше да ме очаква? Кръстосан разпит, особено ако включи и Доу в плана си. Тя щеше да остане само два часа с мен, но това за нея беше повече от достатъчно.

   Отново пристигнахме бързо, а аз отново не успях да се насладя напълно. Поне сега Гейб не си правеше шегички с мен. Кара в пълно мълчание и не предприе нищо рисково. Аз кротко стоях зад него, едва хванала се за палтото му. Някак си, откакто излязохме от имението, аз бях още по-тиха от преди това. Настроението ми беше спаднало, без дори да зная причината. Беше забавно да наблюдавам, колко са интересни отношения между тримата Хейтс. 

   Пред магазина, Гейб спря бавно и се обърна към мен. Явно нямаше навика да носи каска, колкото и да беше неразумно. Срещна очите ми и съвсем леко се усмихна. Слезе заедно с мен, подавайки ми ръка. Това беше мило, не го бях очаквала от негова страна. Предишния път не ми помогна да сляза. Погалих Тайга отново и се изправих:

- Благодаря, че ме доведе.- заговорих аз тихичко.- Ще се видим утре.

- Ха, не си познала.- поклати глава той, качвайки се отново.- Ще дойда да те взема, когато ти свърши смяната.