The HATEs

Part 12

   Примигах няколко пъти, докато се осъзная. Той се беше пошегувал с мен и с моето любопитство. Наистина ми се изплези, но съвсем мъничко. Явно настроението му се беше оправило, вероятно вече се чувстваше добре. Най-после помръднах, отстъпвайки няколко крачи назад. Вече не държах ръката си на гърдите ми и тя увисна ненужна във въздуха. Не ме беше наранила шегата му, нямаше как това да стане. Но отново се чувствах неудобно. Най-после дала си пълна сметка, какво бях сътворила преди малко. Бях се хвърлила в ръцете му, искайки утеха. Само от спомена можех да се почувствам неудобно. Какво ли мисли той за тази моя постъпка. Дали си е извадил извода, че съм слабачка. Но аз не бях такава, дори не зная, защо го направих. Какво ме беше прихванало изобщо.

   Гейб стоеше и ме наблюдаваше прецизно. Косата му най-после беше обуздана и вече нямаше свободни кичури. Всичко, което се беше изплъзнало, сега беше зад ушите му. Сега като се замисля, само Март имаше обеца на ухото. Гейб нямаше нищо, бяха чисти и недокоснати. За разлика от мен, която имаше цели пет само на едното ухо. Три долу, една до друга и две на хрущяла. Едно време Джони ми казваше, че може да ме придърпа с магнита си. Липсва ми този Джони, толкова ми липсва, колкото и Дани. Нищо, че не го бях загубила... усещането бе напълно равностойно.

 - По-добре ли се чувстваш вече?- тихо ме попита той, продължавайки да ме сканира.

 - Ти беше този, които се опита да припадне...- завъртях очи аз, гледайки задължително в друга посока от неговата.

 - Мисля, че виновната си ти. Съзнанието ми се изпълни с толкова много неща наведнъж. Трудно е да пазиш равновесие, да следиш потока на мисли и да усещаш. Март го беше обяснил толкова различно. За разлика от теб, той поне малко го обясни...

 - Как да ти обясня аз нещо, което не разбирам!!?- веднага започнах да се отбранявам, дори не основателно.

 - Права си.- кимна момчето и се размърда. Оправяше гуглата си, скривайки потока от руси пръски, опитомени на опашка. - Случило ли се е нещо необичайно?

 - Нещо?!- ахнах аз, гледайки най-после в очите му.- Нека помисля. Дани не съществува. Снощи имах гости! Джони се държи странно! Целия ми свят се преобирна. Случило се е всичко необичайно!

   Не можех да сдържа нервите си. Този въпрос беше повече от глупав. Как дори си беше помислил да го зададе. Нетактичен и глупав! Дори тона му беше такъв. Спокоен и тих, все едно това е нищо. Сякаш всичко това е просто напълно нормално стечение на обстоятелствата. Сякаш Дани е просто една скъсана обувка. Преди още да се усетя, бях станала отново на крака. Ръцете ми се бяха свили в юмруци, а гласът ми се беше повишил. А той дори не реагираше. Продължи да ме гледа, все едно не съм избухвала. Бавно се протегна и хвана ръката ми. Посегнах да я дръпна, но бях по-бавната от двама ни. Той стисна китката ми и ме дръпна, насочвайки ме към мястото до себе си. Какво трябваше да значи това, да седнем да си говорим? Да се настаня, за да може той да се превърне в моя личен терапевт. Защо ме кара да сядам до него?

 - Не това имах предвид, Ди. Нещо с теб.- той въздъхна.- Ще поговорим и за случилото се, но сега повече ме притеснява твоето състояние. 

 - Моето....- понечих аз, но не ми позволи да продължа. Този път не беше търпелив във разговора си, защо ли.

 - Преди минути ние с теб осъществихме връзката. Аз докоснах душата ти, а преди това ти беше докоснала моята. Вчера Вселената се бе намесила в живота ти. Не говоря за емоционалното ти състояние. Напълно съм наясно, че си съсипана. Говоря за психическото и физическото. Усещаш ли някаква промяна, след като се свързахме?

 - Да, чувствам се още по-нервна.- грубо му отвърнах аз, мръщейки се.

 - Никога не е се знае, кога точно ще започне промяната. При Мо и Март, това е отнело месеци. Но ние се свързахме за толкова кратко време, затова не мога да съм сигурен.- той говореше и говореше, но аз не можех да разбера нищо. - Интересно ми е като каква ще си ти в нашето семейство. Обещахме на Кралицата да не те притискаме. Тя смята, че ако го направим, ти отново ще ни отблъснеш.

 - Гейб!- малко по-високо проговорих аз.- Нали знаеш, че си нямам никаква представа какво ми говориш в момента!?

 - Оу, права си. Ти си напълно неука.

 - Хей!- веднага се наежих аз.- Я внимавай малко с репликите си. Това, че ти не говориш смислено изобщо не е моя вина. 

   Стоях и го гледах, скръстила ръце пред себе си. Той беше направил подобно нещо, но все пак различно. Неговите ръце бяха безразлично събрани пред гърдите, а моите бяха сякаш в отбранителна позиция. Гледах го, присвила очи и с леко извадени зъби. За миг се почувствах като малък пинчер, които се звери на големия лош питбул. Дори нямах обяснение на случващото се. Всяка негова дума ме изнервяше. Всяка дори неволно неправилна реплика, ме караше да се зверя. Бях повече от раздразнителна, бях като болна от бяс. Мисля, че и той го беше усетил. Но аз нямах обяснение, за разлика от господин Зная Всичко.

 - Извинявай, Ди.- кимна бавно момчето.- Някак си ми е некомфортно да говорим в къщата ти. Ще благоволиш ли да се разходиш с мен. Обещавам, че ще преценям изказванията си по-добре за в бъдеще. Разговора ще е дълъг и мисля, че трябва да сме само двамата.

 - Само двамата?!- пак присвих очи аз, но сега оглеждах към двете врати в стаята.

 - Не, не ни подслушват, но е възможно. Хайде, облечи си нещо удобно и да вървим. Зная едно хубаво и спокойно място, където ще можеш да успокоиш нервите си. Наистина са изтънели тази сутрин.

 - Моля!?- веднага се наежих аз.- Нервна ли ти изглеждам.

 - Определено си много нервна. А не искам аз да съм този, върху когото ще излееш цялата си злоба. Аз съм ти приятел, забрави ли? Хайде, иди си облечи нещо черно. 

 - Защо пък черно?!- изсумтях аз веднага.

 - Защото това е цвета на нашето семейството, Ди.