The HATEs

Part 16

   Дори и да се опитвах да се освободя, не успявах. Беше хванал ръката ми и не виждах начин да я го накарам да я пусне. Сякаш нещо в него беше прещракало и сега беше напълно друг човек. Хванал ме здраво, той ме водеше към пейките. Вероятно разговора според него не беше приключил. Какво толкова искаше да говорим, когато не ми казваше нищо. Нито защо, нито как? От мен искаше само едно, да се присъединя към тях. Това беше невъзможно и се надявах той най-после да го разбере. В момента не можех да мисля за нищо друго, освен за братята си. Те винаги са били моя живот и не можех да приема всичко това. Нито промяната на Джони, нито изчезването на Дани. Бях не особено възпитано настанена на една от пейките.

- Кога най-после ще го проумееш.- тихо започна той, а гласът му беше студен като лед.- Дани беше като изстрел във въздуха, от страна на Вселената. Следващия път...

- Не смей да сравняваш брат ми със изстрел във въздуха. Той беше човешко същество, което сега не е до мен! Имаш ли си дори малка представа, какво е чувството?! Пукало ли ти е някога за друг, освен за себе си?!- без дори да усещам, сълзите ми бяха излезли. Говорех ужасни неща, но не можех да направя нищо друго. Не можех да се контролирам, не исках.- Изобщо не ми е до теб и семейството ти! Ако няма да ми кажеш, как да върна Дани, ИЗЧЕЗНИ!!!

Той ме остави да му наговоря всичко, без дори да ме прекъсне. Вероятно трябваше да очаквам някаква реакция. Бе трябвало да съм го ядосала с думите си. Но това не се случваше. Той ме остави да излея всичко върху него, докато дъха ми свърши. След това лицето му остана сериозно, въпреки всичко. Не продума веднага, изчака да се успокоя. Отново се бях предала, за пореден път. Каква загубенячка само се оказах. Опитах се да дишам, да контролирам емоциите си.

- Не мога да ти кажа, как да го върнеш.- най-после се чу гласът му. Не беше груб и студен, както бях очаквала. По-скоро беше състрадателен някак си.- Няма връщане назад, Ди. Колкото и да ми се иска да имаше начин, няма такъв. Трябва да ми повярваш, защото самия аз го търсех дълго. Дани няма да се върне, каквото и да правим. Отново се изразих неправилно преди малко. Съжалявам, че те разстроих, но трябва да ми повярваш. Дани е един вид предупреждение. Ако не тръгнеш с нас, няма да те оставят нищо. И нито аз, нито Март можем да ти помогнем. Никой не може да противостои на Вселената.