The HATEs

Part 48

   Не очаквах нещата да се развият по този начин. Дори не ми беше минало през ума, че Март е способен да реагира по този начин. Ето, най-после открих слабото му място. Неговата партньорка, която изобщо не беше слаба всъщност. Усещах, колко силно се вълнува Гейб в момента. Аз също се вълнувах не по-малко. Март стигна до водата, а дори не беше преставал да я гледа директно в очите. В сърцето ми едно мъничко пламъче беше повече от доволно. Толкова бяха сладки заедно. Всеки Бадасс има нужда от Лоли... нали така казваха хората. Мо лекичко наклони глава. Изглеждаше толкова мъничка в ръцете му, толкова сладка и беззащитна. Но в ръцете на този двуметров великан, дори Доу би изглеждала така.

   Тя все още не можеше да повярва, че той ще й го причини. Не вярваше, че ще я намокри така. Смайли отдавна беше излязал от водата и сега не откъсваше очи от шоуто. Но нима не го правехме всички.  Дори не усещах, как съм стиснала и двете ръце на Гейб. Той също не усещаше, че го е направил. Не можехме да спрем да гледаме и да очакваме. Щеше ли да му позволи съвестта да го направи. Какво щеше да отговори Мо на това? Запитах се, от колко години на партньори и колко са близки всъщност. За една вечер, аз усещах толкова по-близък Гейб. Какво ли щеше да е, ако това бяха години. Те се познаваха толкова добре, те бяха като две части на едно цяло.

   Март сякаш не беше себе си всъщност. Той се подсмихваше някак различно, очите му бяха някак странни. Не отделяше очи от тези, които го предизвикваха. Не я пускаше да земята. Просто я държеше над водата. Правеше точно това, което прави всеки водещ на конкурс. Той ни държеше в напрежение толкова дълго време. Коремът ми се беше свил вече от нетъпрение. Исках да извикам нещо, но какво? Да му кажа да спре или да му кажа да я пусне? Не, ако отворя уста, от там щеше да излезе нещо толкова по-глупаво.

   И никой не очакваше, когато Мо извика силно. Секунда преди Март да помръдне, тя извика. Беше разбрала плана му, миг преди той да го осъществи. Още чувах вика в ушите си, когато Март направи още една крачка. Не бяхме очаквали този вариант. Той скочи във водата, все още държащ момичето в ръцете си. Беше я намокрил, но и себе си, заедно с нея. Водата се оказа толкова дълбока, че му стигаше до гърдите. Мо, свита в него, едва подаваше главата си. Толкова беше доволна усмивката му, но защо и тя се усмихваше по същия начин. И двамата бяха станали вир вода! Защо се усмихват толкова доволни.