The HATEs

Part 37

Март отказа да ми каже, какво се е случило след това. Остави историята си да виси във въздуха недолършена. От Мо разбрах единствено, че е имало кръв и хлапето все още спи. Или не желаеха да разкриват повече от тайните си или не искаха да казват какво се е случило. Може би и не можеха.

   Опрях длан на вратата и хвърлих бърз поглед към Гейбриъл. Той правеше същото, а след това ми кимна. Изпълнена с адреналин, аз открихнах бавно голяма дървена врата. Тя проскърца жално и се открехна едва. Намирах се в празен офис, само едно бюро стоеше до прозореца. Въпреки мрака можех да видя, че има няколко купчини с бумащина. Нямаше никого и при Гейб, които бавно закрачи към съседната врата. Последвах примера му, но вече не толкова предпазливо. След това времето се забърза закратко. В един миг се случиха много неща. Аз отворих, чу се предното цакъркане на врата. Гейб също бе бутнал своята, откривайки някого. Както и аз. Някой ни чакаше притаен в ъгъла и в мига, в които отворих, нападна. Сърцето ми пропусна удар, когато двете оръжия се срещнаха пред очите ми. Бях за защитила, но напълно несъзнателно. Зад мен вече се чуваше шума от битката на Гейб. Аз също трябваше да се бия, или поне отбранявам. Замахнах няколко пъти, след което още няколко. Поне не допусках да ме удари. Ако сега ме гледаше някой от семейството, щеше да е унизително. Трябваше да съм по-бадасс/Badass/.

   Изръмжах тихо и замахнах с крак, подгънат едва в коляното. Не бяха го очаквали, вероятно са съдели по лошото ми боравене с оръжие. Противника ме бе подценил. Застаряващ мъж с прошарена коса, чийто зъби разбих с тока си. Добре, че отказах по-тънките, защото щеше да е поддал от удара. Мъжа залитна назад, а аз избих оръжието му. Гордеех се със себе си, въпреки всичко останало. Дори и да беше просто късмет, аз се подсмихвах.

- Само го присти..- прошепна ми Гейбриъл, който стоеше с рамката на вратата.

   Още един ритник се засили към главата на мъжа, а миг по-късно той се свлече в страната на безсъзнанието. Обърнах се и погледнах към русокосия, които в момента напомняше на елф от приказките. Той ми кимна и тръгна нататък по коридора. Очакваха ни още доста врати, а все още не бяхме открили нищо. Документите бяха някъде тук и щяхме да ги открием. Гейб бутна следващата врата, но от там не се появи никого. Вече щеше да се е показал, след шума, които вдигнахме преди малко. Колкото и да се опитвахме да сме тихи, другите не бяха. Хвърлих бърз поглед към втория, които лежеше и се подсмихнах. Имаше мъничка тънка чертичка на бузата си. Гейб се беше пошегувал с него, пускайки му първа кръв.