The HATEs

Part 36

   Седмица по-късно, бях получила своето Да. Март се беше съгласил да ме пусне. Това беше само и единствено благодарение на Гейб. Русокосия бе прекарал три пъти по-малко време с игрите си тази седмица. Бе твърде зает да се ядосва с мен. Схващах бавно, не слушах и не вярвах. Вероятно бе трудно да учиш някого, невярващ в учението си. Но не ми се развика, не избухна. Гейбриъл беше толкова търпелив с мен, колкото и да е невероятно.

   Ден, преди да резервираме почивката, Март отново промени плановете ни. Бе се върнал късно вечерта и то в изключително лошо настроение. Вдигна ни веднага от леглата и започна да говори. За първи път, ние чувахме заповеди от неговата уста. Или поне аз.

Имахме няколко дни, за да сме готови със всичко. Имах само два дни, в които можех да тренирам себе си. След това ми връчи палтото и ме поведе навън. Пропускам всички тези части, вероятно защото искам да опиша всичко по-интересно. Следващото, което се случи, бе първото в живота ми. Първия път, в които аз бях героиня от фентази. Първото излизане на семейството заедно и най-вече... първата ни задача от Вселената.

   Луната постепенно започна да се скрива зад облак, лишавайки ни от малкото светлина наоколо. Всичко навсякъде се бе изпълнило само с мрак, застилащ ни като мъгла. Той не беше нормален, той идваше от фигурата пред мен. С широко разперени ръце, мъж с дълъг кожен шливер стоеше в средата на този мрак. Сякаш бе жив и излизаше от самия него. Всичко потъмняваше, създавайки перфектното прикритие за нас. Един по един, трима души заобиколиха Сенчестата фигура. Първо покрай него мина младо момиче с дълга черна рокля. Косите й бяха спуснати, а краищата лилави. Зад нея мина мъж, висок и рус, облечен в подобно палто. След тях бях и аз. Моя шлифер също се носеше зад мен, подтикван от скоростта на крачката ми. Моите токове се чуваха най-силно, защото бяха най-тънки. За първи път обличах кожен панталон, но усещането ми харесваше толкова много. Майкъл най-после свали ръце и тръгна последен.

   Неусетно заходихме един до друг. Най в ляво беше Гейбриъл, а аз бях до него. От другата ми страна бе Мюриъл, а до нея бе и Краля. След като ни беше осигурил мрака, от които се нуждаехме, той ни поведе напред. Досега не ги бях виждала да ходят по този начин, но нима и аз не ходех така. С колеми уверени крачки, изпънала гърба си, вдигнала глава напред. Пред нас се намираше висока стъклена сграда, където бе и нашата цел. Някъде там вътре, един мъж все още не подозираше съдбата си. Скоро щеше да срещне Хейтс и нямаше да му хареса. Без да намаля крачката, Мо разпери ръка напред. Двете стъклени врати се отвориха с трясък, правейки ни път. Сърцето ми биеше лудо и толкова развълнувано.