The HATEs

Part 84

   Кай бавно се отправи към изхода. Стъпките му първоначално бяха несигурни, но постепенно си спомни правилния ход. Да ходя отново рамо до рамо с Хейт, това беше толкова приятно. Дори и той все още да не беше наистина такъв. Сега беше само тялото, което скоро щеше да приюти едната половина на зеленото. На изходо той спря и ме погледна объркано. Досега не беше виждал моята Красавица, беше време да се запознае с нея:

 - Това е Красавицата, Кай.- усмихнах се аз.- Напомня повече на Звяра, отколкото на Тайга. Когато се качих,  искам да бъдеш спокоен. Тя няма да ти направи нищо лошо...

 - Нищо лошо?- в гласът му се долавяше лека нотка на недоверие.

   Усмихнах му се леко. Той беше толкова различен от повечето Хейт. Беше мил, внимателен и имаше тактичност, която ние отдавна бяхме изкоренили. Красавицата щеше да го хареса, както всички останали Хейт го харесваха. Ох, нямам търпение, тя да се запознае с Гейб... Най-вкусното нещо, което тя някога е докосвала. Закрачих към нея и прокарах нежно пръсти по боята й. Толкова гладка, като сатен, толкова мека, като водата. Тя веднага ме позна и отвърна на докосването ми, отвърна на нежната ми ласка. Фаровете веднага проблеснаха, а двигателя тихо заработи. Кай все още гледаше объркано, нима очакваше и тя да се храни с кръв?

 - Да не си мислеше, че ще ти дам да караш?- подвикнах му аз, докато се качвах.- Няма да стане.

 - Аз.. не съм .. си помислял да карам.

   Толкова невинен, както вече казах. Може би дори не усети, че се бях пошегувала. Взема всичко твърде навътре, твърде насериозно. Щях да го отуча от това, но всичко с времето си. Сега само щях да наблюдавам, как Красавицата го малтретира. Той седна, а секунда по-късно, тя протегна сетивата си към него. Към ума и сърцето му, към мръсните помисли и желания. Не знаех какво точно му шепне с допура си, но виждах достатъчно. Секунди му бяха необходими, за да започне да се върти на седалката си. Когато потеглихме, той вече беше леко изчервен. Първата й хапка Хейт, тя щеше да му се наслади изцяло.

 - К-как-во!- очите му бяха широко отворени, а дишането се учестяваше. 

 - Отпусни се,- продължих да се подсмихвам, но все по-злобно някак си.- Наслади се на возенето.

   

   Още един се събуди, усещах го във кръвта си, във вените. Най-после всички бяха тук на този свят. Може би Тод беше първия, който ясно отвори очи. Не се питаше въпросите, които партньора му зададе на тишината. Той отвори очи и се огледа, знаеше, че нещо се е случило. Но не гадаеше какво е. Практичен както винаги, без да прави ненужни заключения.  Бавно се огледа и не видя нищо познато. Затвори очи и се съсредоточи върху света около него, но без успех. Въздъхна, когато не усети нищо, освен самия себе си. Явно от него се очакваше да сипочива и да събира сили. Правилно предположение, скоро щях да отида и при него. Нека сега почива и идва на себе си постепенно.