The HATEs

Part 98

   Същата вечер Гей и Тоди правиха компания на Март, който се напи толкова много. Партньора ми дори не ме допусна до това частно парти, не допусна никого. Мисля, че нямахме място там и все пак. Това беше прошалното напиване, а го правехме по полове. Правехме го разделени, правехме го НЕзаедно. Сутринта Пейдж и Алексис щяха да отпътувам за столицата, щяха да започнат първата си мисия там. Да намерят дом и място за тях двете. Може би трябваше да отида с тях, може би трябваше да кажа да. Но не го направих. Щях да остана тук, на това място, в тази празна къща. Тя вече беше такава, бяхме останали само аз и Уйн..останалите само телесно все още бяха тук. Дори и Гейб вече липсваше някак си.

   Последната сутрин в този дом, последната закуска, последните чаши кафе. Направихме всичко, което можехме, но не всяка история остава щастлива до края. Може би трябваше да се задоволя с думите на господин Кинг. " Няма да ви кажа, че заживяха щастливо до края на дните.. но живяха и имаше щастие.." Това щеше да се случи с нас, щяхме да живеем, щяхме да се усмихваме и да се виждала.. понякога.. никога заедно ... никога всички...

   За мое голямо очудване, още сутринта Мо потърси Март. Очите му се разшириха от почуда и той хвана с разтреперена ръка  телефона си. Никога не съм го виждала да реагира така, дори Гейб беше шокиран. А споменах ли, че Март имаше траурен махмурлук. Ужасяващо силен и намръщен махмурлук:

 - Кажи, миличка?- прошепна той, вдигайки предпазливо.- Добре, това е добре. Да. Много.. Добре. Чао.

   Всеки цвят, всяка надежда от лицето му се стече надолу. Тя се обаждаше, за да му съобщи, че всичко е наред. Мило и в същото време студено до максималния минус. Прехапах уста, опитвайки се да не кажа нещо. Алексис направи същото, но Пейдж не беше толкова тактична.

 - Обмисли да се преместиш там? Излез от зоната си на комфорт. 

 - Няма смисъл.

 - Може и да има. Не си решил къде отиваме още.

 - Може да не знае отведнага.- засмя се Гейб.

 - Това не е дума, глупако.- изгледа го свирепо Март.

 - Майната му, все пак е така... Можем да отидем навсякъде, нали?- малко по-тихо проговори Тод.

   Не успях да изчакам края на разговора им. Станах от мястото си и се насочих надолу. Към мястото, което ни събираше досега. Ами ако беше грешка да го разделям, ами ако трябваше отново да го направя цял. Така щях ли да запазя семейството, което чаках толкова дълго. Можех ли да ги спра!?