The HATEs

Part 28

   Един час по-късно, четиримата стояхме на дългото сепаре. Пред всеки от нас имаше по една голяма кутия, от която ухаеше на спагети. Забавното беше, че пред Гейб имаше една допълнителна. Мо най-после беше оставила своите рисунки, без да ми даде дори да погледна за миг. Толкова ми беше любопитно, какво рисува. Март почти не беше казал нищо, а Гейб току-що бе спрял играта си. През това време аз стоях тихичко и пиех кафето си, без да продумвам изобщо. Имах усещането, че все още никой не ме забелязваше. 

- Итадакимас!- тихо проговори Мо, след което подаде на Март опаковката, в която бяха клечките й.

   Устната му едва се помръдна на горе, след което ги разопакова. Извади ги, счупи ги и ги върна на момичето. Тя му се усмихна и започна да се храни бавно. През това време, Гейб вече бе нападнал своята порция. Март също започна, а аз побързах да не остана назад. Толкова беше тихо. Дори русокосия не говореше, вероятно защото устата му беше пълна с храна. Всички ядяха с клечки, което беше толкова забавно. Аз също успявах, но имах подготвена вилица, вероятно за всеки случай. Усещах всеки път, в които някой от тях поглеждаше към мен. Все пак осъзнаваха, че съм там. Едва преглътнала може би петата си хапка, чух шум. Гейб разопаковаше втората си порция. Очите ми останаха там. Не само се хранеше толкова бързо, но и ядеше значително количество.

- Кога смяташ да се пренесеш тук?- проговори Март след като че ли цял век.

- А-аз ли?!

- Не, баба ти.- иронично ми отговори той, подсмихвайки се едва.- Разбира се, че ти.

- А...

- Утре ще й помогна да си събере нещата.- чу се и гласът на Мо.- Това не е мъжка работа.

- Да пратя ли хора или Звяра ще е достатъчен?- продължи чернокосия спокойно, тършувайки из джобовете си.

- Звяра ще стигне.- вметна и Гейб, продължаващ да яде.

- Звяра?!- объркано ги изгледах аз.- Утре?! Ама....

- Струва ми се, че отново прибързваме.- промърмори Мо, протягайки ръка наляво.

   Без дори да го поглежда, тя подаде на Март нещото, което той търсеше. Кутия цигари и запалка, а секунда по-късно и пепелник. Беше ми толкова странно да съм около тях двамата. Нима след време и аз щях да се разбирам така с Гейб. Те дори не се налагаше да говорят. Тя сякаш комуникираше с него по съвсем друг начин. Той запали цигара и отново й подаде кутията. Странно, а още по-забавното беше, че тя не запали. Остави ги обратно на същото място, далеч от Март.